club50plus.bg

Според мен тази тема има не само личен, но и обществено-национален характер. Погледнато от тематичен аспект, свободата е полифонична, но независимо от това е ограничена.
В библията са заложени общовалидни принципи относно най-добрата употреба на нашето време. С една дума, „Всичко е позволено, но не всичко е полезно.” „Всичко е полезно, но не всичко е назидателно” (1 Коритяни 10:23-24, Римляни 14:19)
Правя това леко и моментно отклонение поради причината, личността да има правото да подбира желаната дейност, която ще върши. Изключително важно е тя да бъде не само в личностна, но и в обществена полза.
Така че свободата, която ни е отредена като възможност за подбор, за да живеем, съществуваме и с правото да се развиваме и усъвършенстваме в позитивен аспект, е похвално.
Свободата на избор за изпълнение на нашите желания в положителен и градивен аспект не бива да се променя заради обърканите, необмислени, а понякога и порочни желания на шепа хора, независимо кои са.

Не може да съществува устойчиво и прогресивно развитие на обществото, без свободното право на избор, и активно участие на неговите членове, въпреки бюрократичните ограничения… (някъде са повече, а някъде по-малко).
Появата на личността при човека е дълъг полифоничен процес на базата на социални и обществено-исторически фактори, условия и инструменти. Тя е е изграден субект, личностно дефиниран с необходимото образование, придобито в конкретното индивидуално развитие.
Личността не би могла да съществува и да се усъвършенства (в позитивен аспект) без възможността за правото на социална свобода, а това означава и предполага равнопоставеност на социалните субекти и да изявяват свободната си воля.
Съществуват следните видове социална свобода:
- на отделната личност;
- на общности на личността;
- юридическа;
- религиозна;
- морална;
и пр.
- мнима;
- действителна;

Невинаги свободата може да се разглежда от правната положителна страна.
Следейки парламентарната аудитория, бих могъл да наблегна на факта върху така наречената неподражаема „партизанска” реторика и спираща дъха умозаключения, които я кореспондират оттук-оттам с фактите, дори нямат никаква връзка с реалността.
Именно такава изява бих нарекъл „Словесна свободия”. Точно такива политици, определящи лицето на държавата, изразяват своето държание и речи извън необходимия протокол и словоред.
Съществува и друг вид свобода, която трябва да се спазва – информационната. Именно чрез нея потребителите получават реалната възможност да творят, да се развиват и усъвършенствуват, ползвайки скъпо струващ софтуер напълно безплатно (поради безпаричие).  „Информационната свободия”, на която е подложен нашият съвременник, го води до мързел, който реално погледнато не води до прогрес.

Криворазбраната свобода подведе доста хора, начина на мислене, дори и техния изказ (погледнато в ретрограден аспект).
Свободата като право на избор, отношение, търсене, решаване, слово и т.н. се ражда в демократично общество. Всички знаем, че е така. Не случайно го казвам.
Раждането на демокрацията в нашата мила родина не означава, че е налице такава, както трябва да бъде. В началния ù стадий за повечето граждани на страната се промени възприемането на „Свободата” като такава. Промениха се много неща, дори се родиха доста крехки „недъгави” и „болни” отрочета.

Свободата не е тази, която се ражда, а тази, която всевишният ни предлага след нашето раждане, но не е сто процентова. Тя предлага своите трудни моменти, които трябва да преодолеем, дори и препятствията и ограниченията, които ще съществуват вечно.
Бих добавил и темата за любовта, понеже без свободата да се обича животът е немислим.
Любовта към другия позволява да му се даде правото да бъде себе си във всяко едно начинание и да не се жертва заради егоистичните намерения (включително и близките), за да се развива личностно и творчески.
Имайки предвид жертвата, която правят „Великите учители”, за да подпомагат хората за тяхното духовно развитие, е доказателство за едно от ограниченията на свободата. По същия начин се тълкуват и ограниченията, в които се впримчват родителите, за да отгледат и изучат децата си. Съгласно една от теориите на Дзен, е да отвори очите на съзнанието за истинския смисъл на съществуването. Той настоява за постигане на този факт, а свободата тук се разбира като освобождаване на всички неестествени прегради, в това число и такива, които и ние сами си поставяме.

Когато говорим за ограничения, прегради, да не се забравя и правото на свободното слово. То е изключително важно… В едно ново общество езикът следва политическите и икономическите промени.
Темата за свободата на словото и на българския език породи редица дискусии, най-вече в медиите, които реагираха негативно спрямо ползването на чуждици.
Явиха се нови поддръжници за чистотата на българския език.
Като обобщение искам да напомня, че всеки народ се е борил за свободата си и я отстоявал до края на живота си, както постъпиха Левски, Ботев и други наши велики герои за „чиста и свята република”.
Свободата е тази, която ражда надеждата.
…
© Николай Пеняшки – Плашков