От известно време душата ми е неспокойна, бушува вътрешно, търси обяснение и изход от така създадения телевизионен комфорт за българина в повечето часове
на денонощието.
Завърнал се в дома след работния си ден и аз, като повечето
живущи в тази страна, търся нещо, с което да се освежа и разнообразя от малкия син екран.
То да е с непринуден хумор, с весела и звучна песен, с интересно събитие, като за нормални хора, добронамерена новина и вест. За да може той - екранът - да изиграе ролята, за която е създадена телевизията, тоест да разнообрази делника ми , да освободи натрупаното от ежедневието напрежение, да ме задържи пред екрана и да се потопя в хубавото и приятното.
Уви! Щракам си аз по-многото канали и каналчета и рядко намирам предаване, което да изиграе гореописаната роля. Само простотии, мръсотии, стари филми, много приказки, лиготии, псевдо-светски напъни и други от този вид. А иначе предавания - дал Бог!
Шоуто на този, шоуто на онзи и като затворя очите - всичко едно и също. И схемата на изграждане на шоуто - една и съща, и музикалните съпроводи подобни, и клакьорските ръкопляскания с еднаква сила и т.н.
А Хуморът? Толкова много сценаристи го създават- поне така ги изписват поименно финалните надписи, че ако не се впишат мръсотиите и простотиите в реплики и сценки, те сякаш се страхуват да не би ние, зрителите, да не се смеем. Та кой не говО-
Ори с така изцапаната уста; - "министри" и "проститутки", "попове" и "футболисти", "умствено недоразвити" и "мъже с обратни наклонности".
Хайде иди да се смееш от сърце!?
Или като ми заседнат на разните му диванчета набедените от не знам кой наши родни "звезди" . И като започне да се сипе един "звезден" прах от суета, простотия и себевлюбеност. Гледаш и се чудиш, и се питаш, показаното на екрана в кои ли дворци се е родило, в каква ли аристократична обстановка е расло, в какви ли дебели книги се е ровило, за да стои толкова "звездно" на екрана. Но си казваш НЕ, и то е родено на съседната улица в твоя град или се е пръкнало в близко до вашето село.
Може би е расло на воля по улици и по поля. С малко книги се е борило в детството си. Но ето дойде "свободата" и то е най-отпред, на екрана. Така е, като си нямаме контролен държавен орган -регулатор на място, който да се стресне от показваното и говореното на малкия екран, то, "звездното човече", ще си прави и говори, каквото му дойде на "устичката". И аз трябва да го гледам и слушам.
Но това е телевизия!!Тя се гледа навсякъде- и в селото и в града,
и от големите и от малките,и от жените и от мъжете,и от знаещите и от незнаещите! НЕ! Свободата на словото не е в това! Говоренето по телевизията не е само за имиджа на говорещия! Ефективната й роля за цялото население е много, много голяма!
Затова не може от екрана да се говори като на уличната квартална пейка!
Иначе, господа шоумени, си правете вашите предавания в кварталната градинка, както много, много преди вас са го правили уличните артисти!
Веста Керанова написа:
Преди повече от 13 години
Някога един режисьор ми беше споделил, че най-трудно се прави сатира.И колкото и да имаме добри актьори по една ,или друга причина, те остават дълбоко в сянката на един Парцалев, Хиндо Касимов /светла им памет/Васил Попов - една цяла плеяда от таланти на българската сатира. Жалко е, че днес липсват може би добри сценаристи и в такъв случай, колкото и да е добър актьора, неговото изпълнение остава висящо и безинтересно. А само с една тъпа усмивка сатира не се прави.
Костадинова написа:
Преди повече от 13 години
Телевизията не е това, което беше... Спомням си понеделнишкият театър - не само като програма, но и като истински театър, изпълнен и със съдържание, и с актьорско майсторство.
Даниел Маринов написа:
Преди повече от 13 години
Не е проблема, че дават простотии по телевизията. Проблема е, че ги гледаме. Аз лично бойкотирах 90% от ТВ канали. Книгите и общуването с приятели е много по-добър начин да разпусне човек. Дори кварталната пейка е по-удачен вариант за почивка след края на работният ден.