Нашият личен отпечатък върху живота
По-лесно е да се озъбиш, отколкото да се усмихнеш. Прави ли ви впечатление? Едно озъбване и сякаш негативната енергия се оттича от вените. Като своеобразно душевно пречистване.
Зная, сигурна съм - в този момент, докато четете горното, ще сбърчите вежди и ще кажете - ама аз не...! Всъщност и аз също не. Или поне се опитвам, но не винаги ми се получава. Понякога ми се иска да кресна, та целият свят да ме чуе.
Все по-рядко обаче ми се случва да се усмихвам без повод, ей така, просто. Някой вероятно ще каже с разбиране - ами такъв е животът, тежък, нерадостен, неусмихнат. Да, така е - нелек е той, животът. И какво правим ние? Оставяме негативизмъ да се вихри на воля, да се настанява на физиономиите ни, да се вмъква в душите ни, да говори с устите ни, да определя делника ни и животът става още по-нелицеприятен. Вероятно тук скептикът ще се обади с предположението, че неуместното усмихване в неприятна ситуация е просто...неуместно. Може би ще бъде прав, а може би - не, защото
Лошото е добър манипулатор
Някак си съмнителен изглежда човек, който върви, а изражението му едно такова жизнерадостно. Някак си те кара да се запиташ - а, бе, този нормален ли е? Цените скачат, кризата се е заседяла и не ще да помръдва, безработицата расте, заплатите в най-добрия случай не се повишават, ,някой е разбил мазето и е обрал бурканите до шушка, колата има нужда от нови гуми, детето от нови обувки, шефът...продавачката в бакалията...времето... И така лека-по-лека приемаме нормалността на постоянната намръщеност. Защото е естествена и аргументирана. Добре аргументирана и житейски подплатена.
Лошо правя, че обобщавам...да.
Не всички са такива. Има и хора-усмивки. Има, и слава Богу. Защото в противен случай сме заникъде . Просто напоследък ми прави впечатление с каква лекота хората раздават лошотия и явно това им харесва. Срещаме такова поведенение на улицата, в градския транспорт, има го в интернет пространството, където маските позволяват да развържем емоциите си и да ги оставим да се вихрят на воля. Срещаме го в домовете ни, до домовете ни...навсякъде.
А всъщност, ако се огледаме, около нас поводи за усмивка - много. Дребни и големи. Важното е да съумеем да ги уловим и да ги използваме, за да променим своя ден и деня на другите. Защото подарената усмивка е най-големия дар, тя дарява топлина и вяра. Уж е малко, а всъщност е много.
Жизнерадостност му трябва на този живот, жизнерадостност и много усмивки...Така мисля аз, вие, вярвам - също.
Все още няма коментари