club50plus.bg

На 19 октомври светът отбелязва денят на благотворителността и като че ли днес актът благотворителност е едно ет най-противоречивите дела. Докато преди да дадеш от себе си е било на почит, в съвремието ни се гледа с недоверчивост, защото „никой не прави нищо без да очаква нещо в замяна“. Така е безспорно. И не е случайно, че всеки път, когато някоя компания или политическа партия дарява дрехи, играчки или спомага ремонт на дом за сираци например, всички медии ще се изсипят, за да отразят събитието.

Но фалшива ли е благотворителността, защото не е безкористна, защото е главно по Коледа и защото е винаги публична? Защо да е? Прави сте, разбира се, че винаги се очаква нещо в замяна, но в повечето случаи, това нещо е едно „Браво!“ от обществото. А коства ли ни нещо това „Браво!“ след като някой, който има възможност, е помогнал на друг, който наистина има нужда?

Последния бум на благотворителност беше насочен към сирийските бежанци. Много хора се притекоха на помощ, кой с каквото може, най-вече дрехи. Последва вълна на масово недоволство – сирийците не харесват дрехите, хвърлят ги, не казват „Благодаря!“, не казват „Браво!“.  Редица изявления в медиите, че истината се изопачава, че не е това, което изглежда, че всяко добро се забелязва. Ето, че и обикновените хора, като „фалшивите“ дарители очакват нещо в замяна, очакват признание и благодарност. Те ще споделят, че са дарили дрехи и са помогнали на някого пред своите приятели. Това ще ги направи горди със себе си, ще ги издигне в очите на другите. Това ще се случи някой ранен съботен следобед, докато пият кафе в заведение, близо до центъра. Някой ще прочете късметчето към него "Направи добро и не казвай на никого, но ако получиш добро - кажи на всички, които познаваш" – арабска поговорка. Но те няма да изчакат признанието на другите. Това не ги прави лоши хора, защото те са помогнали!

На този ден ще припомня, че хората с отворени сърца помагат на другите, а тези със затворени – вредят на себе си. Разбира се, че няма как да знаем дали ако сме в безизходица някой на свой ред ще ни подаде ръка, но пък и си пожелаваме никога да не разберем дали това ще се случи!

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор