club50plus.bg

Днес ромската общност празнува по цял свят. 8 април е обявен за Международен ден на ромите още преди двадесет и две години. От тогава до ден днешен се правят непрестанни и все по-големи усилия за привличане на вниманието на световната общественост върху проблемите на тази малцинствена група. За толкова години, обаче сякаш добри новини няма. Бедността, високата раждаемост и то започваща в най-ранна възраст, липсата на образование, дори пълното невежество, са все още основните „пречки” пред този народ- пречки, които продължават да ги водят на никъде. Или по-скоро- да слагат в устите ни неприятни, обидни и дори откровено расистки думи спрямо тези хора. Какво остава за чисто физическата разправа, която също не рядко се проявява като начин на „разбиране” между българи и роми. Но дали ние българите имаме вина? Нека първо видим някои факти.

Изследване върху положението на ромската общност в 11 страни-членки на ЕС сочи следното:

• Над 90% от включените в проучването ромски домакинства живеят с доход, който е под минималния.
• Около 50% обитават  „жилища”, в които липсва закрита кухня, баня, вътрешна тоалетна и електричество.
• Над 20% от запитаните нямат здравна осигуровка или изобщо не знаят какво означава това.
• Около един от четирима участници в изследването има платена работа. Твърде голяма част заявяват, че са домакини, самостоятелно заети или не са в състояние да работят.
• Оказва се, че около 8 от 10 деца на възраст между 7 и 15 години посещават училище. Цифрите, обаче изобщо не са такива в държави като България, Румъния и Гърция. Тук броят на учащите се е двойно по-малък.
• Само около 15% от младите роми продължават обучението си след завършване на осми клас.

 

Какво говорят фактите ли? Мисля, че сами можете да си отговорите на този въпрос. Не смятам, че ние, обикновените хора, имаме вина. Защото никой средно интелигентен човек не иска да общува с хора, които не знаят колко е две плюс две. Никой не желае децата му да играят на детската площадка с деца от тази етническа група, поради неугледния им външен вид, свидетелстващ за липса на елементарна хигиена и съмнения за добро здравословно състояние. Никой не би бил очарован да работи с хора, които могат във всеки един момент да му откраднат нещо. И всичко това не се дължи на някакъв вид расизъм или претенциозност и надменност от страна на българите. Случаите на расистко поведение са съвсем отделни от цялата „картинка”, наречена „циганизация”. Защото, не цветът на кожата е проблем за по-голямата част от населението ни, а отношението на тези хора към самите тях. Разбира се, не са особено редки и случаите на саморазправа между българи и роми, които могат да са както по вина на някой прегладнял ром, решил, че с цената на всичко ще нахрани себе си или децата си, така и поради омразата на някои българи към тази етническа група. Няма какво да се лъжем, има и такива сред нас, които съдят основно по цвета на кожата. И все пак- вината за цялостното положение, в което се намират ромите, не е наша и никога няма да бъде. Защото, има няколко факта, които никой не може да оспори, но някой може да промени и те са:

• Високата раждаемост- нима няма вариант тя да бъде ограничена? Ами, ако след появата на второ дете, въпросната майка просто няма право на повече детски надбавки? Нима това ще е велик проблем? Нима така ще ограничим нечии права?
• През последните 15 години голяма част от ромското население напуска обеднелите селски райони и се заселва в гъсто населени градски квартали, които с течение на времето се превръщат в цели гета. Нима и този факт не може да бъде променен? Толкова ли е трудно да се намери работа за тези хора там, където са родени? Всъщност, не е ли това проблем и на всички българи, родени извън границите на столицата ни? Трябва ли след още сто години единственият заселен град в страната да бъде София и колко жители може да поеме тя? А за последствията кой се замисля?

 

• А какво ще кажете по въпроса за кражбите? Как да обвиним един циганин, че не спира да краде, когато той има около пет висящи дела, които ще си „висят”, докато е жив? И не, тук отново „системата” не се отнася само до циганите. За колко случаи се сещате, завършили с условна присъди за убийство? Или дела, които се водят по десет години, поради неизяснени обстоятелства, липса на доказателства (които само съдебната система не намира) или някаква подобна „извратена” причина? Помислете дали е луд този, който краде, изнасилва или убива или онзи, който му разрешава да го прави?

 

• Нима наистина няма вариант ромите да бъдат задължени да ходят на училище? Нека ви припомня един от по-горните абзаци: Оказва се, че около 8 от 10 деца на възраст между 7 и 15 години посещават училище. Цифрите, обаче изобщо не са такива в държави като България, Румъния и Гърция. Тук броят на учащите се е двойно по-малък. Защо ли?

 

Дали, ако тези обстоятелства бъдат променени, няма и „последствията” да са различни? Към днешна дата ромите съставляват около 10% от българското население. Не е ли това основателна причина онези, които ни управляват, да се замислят за процента работа, който вършат по отношение на това малцинство? И не е ли време ромите да спрат да употребяват толкова често думата „расизъм”, осъзнавайки, че те сами предизвикват това отношение спрямо народа и културата си? Забележете- над 50% от ромите заявяват, че през последната година са били обект на дискриминация поради етническата си принадлежност. А дали се замислят те с какво допринасят за интеграцията си, за това обществото да ги приеме като равни? Дали сте чули за ром, който е мотивиран да се образова, а не да „толерира” номадския си начин на живот? Да познавате ромки, които раждат след тридесет години? А такива с по едно дете?

Интеграцията е двустранен процес. И когато липсва мотивация от страна на това общество, просто някой им я налага. Поне аз така смятам. Защото мен като българка, никой няма да ме чака да си платя тока една година...съвсем елементарен пример. Така, че ако говорим за дискриминация, защо ми се струва, че управляващите трябва да се замислят срещу кого точно е насочена?

Нямам нищо против деня и празника. Нито съм срещу хората с различен цвят на кожата, били те роми или негри, да речем. Просто ми се струва, че цветът на кожата се използва като оправдание да не работиш, да не искаш да се образоваш на най-елементарно ниво. Едни му казват дискриминация, други- мързел. А при управляващите оправданието явно е ...тотална липса на заинтересованост, което е най-страшното. И после защо обикновените хора не интегрирали малцинствата...отговорете си сами.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор