club50plus.bg

Нашите деца и техните учители

Нима ще сгрешим,ако говорим за учителското верую в живота, за този техен творчески труд, след който очакваме всички ние плодоносния резултат за нашите деца. Впрочем дали сме се питали така:

- Симона, покажи се, по-дяволите- крещеше на пътеката спортно облечено момче на второ класна възраст.
- Свали си гащите и седни на бодлите - звучно му отговаряше съседско момиче на същата възраст от горния балкон.

Репликите между тях бяха на наш роден език. Заслушах се. Търсех различното и приятното в серенадения разговор на тези български деца. Уви, отново чужди за тях изрази и действия. От къде ги учат;на кого ли подражават, защо точно тях усвояват, се запитах аз. Замислих се ...

След като през май, рано сутринта на празника на славянските братя, отдадох своята обич и признателност на гроба на моите майка и татко - народни учители , аз оставих съпругата си на изходната точка за поредната празнична манифестация. Тя е учителка в средните класове.С отговорна тържественост возихме с нас и знамето на училището. Сборниятпункт беше на познато място в нашия град,много близо до моето начално училище.Оставих колата и седнах на една пейка отстрани, срещу чакащата групичка деца.За да тръгнат по определения маршрут по пътя на тържеството.Част от тях се ритаха и боричкаха пред съученичките си .

За показ на мъжествена сила, може би. Ведно с действията им груби и сочни думи на български, изпълваха сутрешния ранен въздух на площада. Момичетата стояха встрани и една друга се оглеждаха мълчешком. Коя с какъв женски тоалет е и с каква прическа е прибрала моминските си коси. А бяха момичета и момчета от 7-ми клас. Съпругата ми с празнична усмивка ги поздрави, приближавайки  към тях. Неусетно се смеси с малката група деца от нейното училище.Седях, гледах ги и се пренесох във

времето на моите ученически трепети

Семейството ни ставаше рано. Родителите ни,  незнайно кога през нощт,а стягаха дрешките ни, гладеха пионерските връзки и подготвяха тоалета си за този ден. Из въздуха от рано витаеше една приповдигната атмосфера.Ти се събуждаш, ти ставаш и ти се готвиш за един всенароден красив и жизнерадостен празник. И природата се радваше заедно с нас като ни изпращаше голямото и топло слънце. С целувка на входа се разделяхме и всеки поемаше за училището си. А там-тържественост навсякъде и във всичко. На входа те посреща ликът на патрона на училището, обсипан с гирлянди от цветя. В единия ъгъл на двора момчета и момичета с гордост надуват инструменти от духовата музика под вещото дирижиране на учителя по пеене. Минаваме с определена завист покрай тях. Във въздуха се носи тяхното – Върви народе Възродени. Знаем, че те ще преминават най-отпред в училищния блок. По-встрани, на спортната площадка, учителката по физическо подготвяше блокът на спортистите в нашето училище. Купите, знамената и многото спортни отличия стояха красиво в сигурните детски ръце.Класните ръководители с благодарност за добре свършена работа през годината,раздаваха лентите-отличник на заслужелите ученици.

Минути преди тръгване директорът с благодарствени думи се обърна към ученици и учители.Вълнението за всички беше голямо.Ще преминаваме в челните редици на манифестацията,като заслужили градски първенци.В стегнат ученически строй потеглихме.Опустелият училищен двор ни махна за довиждане.По пътя ,застанали в шпалир от двете страни по тротоара жителите на нашия град мило и топло ни приветстваха.Любимите ни учители бяха плътно до нас.

С такт и умение те ни помагаха в това наше очаквано вълнение.Никой не си гледаше тоалетите и прическите. Защото ние бяхме и без тях така хубави и младежки чисти. Просто ние бяхме ученици. С голямо уважение към нашите учители.С огромна благодарност за това което правеха от нас. С ученически респект към тяхната професия и възраст. За нас те значеха много в тези години. Думите им,делата им и знанията им бяха образец. А когато към това се прибави и човешката им грижа и съпричастност към нас, различните ученици. Тогава действително те и професията им ставаха обект за подражание. Не случайно от редиците ни излизаха много желаещи за учителска професия. За достойната професия на работа с децата-бъдещето на страната ни.

Затова сега седях на пейката

и не вярвах на очите си и на ушите си. Ученици и ученички. По-нищо не личи. Навлекли кой с умение, кой не, модерните дрехи и с огромно самочувствие присъстват и в час и извън клас. С малки изключения, любознателността им за света се изчерпва с това какво са гледали по телевизията и кой какъв модел мобилен телефон има .Много често гледам двама млади стоят на пейката например и мълчат зяпнали в телефоните си. Просто няма какво да си кажат. А когато си наблизо до ученическа група на улицата или в рейса и се заслушаш в речта им. Само простотии и мръсотии. Сочен и звучен български език. Безпардонен и просташки за околните. Много често обект на неприятните им изрази са учителите. Същите, които в това объркано време са се наели да създават от децата ни личности.

Следвайки непрекъснато променящите се норми,правила и учебници, те през годините стоически работят с този жив материал. Колко нерви и упоритост им струва, това само те си знаят. На родителите им е лесно-препускайки в своя бизнес са спокойни,че детето от сутринта е в сигурните ръце на учителя. Да, за някои училището се превърна в дом за отглеждане, а не в люлката на познанието. И когато и вечер много малко са взаимните контакти в семейството-родители и ученици,тогава телевизионните предавания със съмнителна ценност са обект за познание;набедените родни звезди са обект за подражание;грубостта,сексът, алкохолът и не в редки случаи наркотикът, са тяхно младежко съдържание.

А учителят, заел се с тази трудна професия продължава своя жизнен път с познания и с умение, а не с тоалети и маркови коли да работи все още упорито с нашите ученици. Същите, които сега наблюдавах седнал на пейката отстрани. Виждах ги ясно и се чудех за желанието им да остаряват така бързо, правейки се на звезди,мъжкари и други от този вид. Дали има нещо по-добро от запазеното младо състояние на духа.Отговорът на този философски въпрос неминуемо ще им даде чакащия ги живот.