club50plus.bg

Опит за изповед

Една година близо ме вълнува този въпрос – Усмивката сега?!? Има ли я? Често ли се вижда? Достатъчно истинска ли я? Може ли да помага на хората сега? Губи ли се, на изчезване ли е вече? Има ли все още неща в живота ни, които да я пораждат? Иска ли ни се да се срещаме с нея често? Разчитаме ли достатъчно на нея? Верни ли и сме?... и т. н.

Пътувайки за работата си сутрин погледът ми се спираше често на многото билбордове из града. Приел ги като атрибут на новото време, аз неусетно започнах да се вглеждам в тях. Не че ще следвам посоките където те с голямо желание ме изпращаха – по магазини, молове и да си купя това и онова, да хапна точно това и да пийна точно онова. Друго заинтригува моя обикновен интерес. От всички тях ме гледаха много усмихнати мъже на средна възраст, жени в разцвета на годините, жизнени девойки, пъргави младежи, неопитни още деца и много често „любимите наши родни звезди". И всички те на големите улични реклами много свойски и дружелюбно се усмихваха... Чак да се зарадваш от сърце.

От там пренесох моите скромни наблюдения в работата си. Скришом наблюдавах колегите – колко могат да са ведри и усмихнати; трудно ли върви сега реалното време с хубава усмивка; помага ли тя в ежедневните взаимоотношения; може ли да започнеш и да завършваш работния ден с нея на лицето си; достатъчно ли е, че си на работа и си творчески ангажиран за да си тръгнеш усмихнат за дома?!?

После последваха съкращения, новата икономическа действителност затвори изцяло големия завод и... улицата приюти шепата останали работещи. За известно време мислите ми се заеха от другите проблеми. За момент заглъхнаха в мен тези въпроси за Усмивката сега.

След време намерих отново нов и хубав колектив за работа и дълбоко заседналите в мен мои въпроси относно УСМИВКАТА изплуваха приятелски отново. А може би те не вълнуват само моята скромна особа? Дали и ти не си задаваш понякога подобни въпроси? Остава ли ти достатъчно време в така забързания делник, да се питаш и за това? Ти често ли я използваш истински? Достатъчно ли си силен въпреки всичко да се усмихваш често? И още куп подобни питания към собственото АЗ? Ето тема за размисъл и за диалог с теб? Да опитаме да си отговорим честно на тези въпроси? Искаш ли? Да опитаме!

Не считаш ли, че в повечето случаи тя – УСМИВКАТА, стана в известна степен фалшива? Признаваме, че сега я има в изобилие, нали? Особено от телевизията и рекламите по улиците. Все ти се усмихват с бяла хубава усмивка и с голямо удоволствие те подканят да дадеш най-малкото един ес-си-мес за това, да се обадиш веднага за онова, да си купиш непременно това, да посетиш със семейството си онова, и много от този род. Вярно е, че така поднесеното предложение го изисква новото рекламно време! А то, съгласи се е доста често срещано и по телевизия и по радио. Вече не можеш с достатъчно удоволствие и размисъл да се насладиш на сюжета от даден филм. Това често накъсване с реклами от по 5-6 минути те вади от вниманието да гледаш нещо стойностно. И от ново усмихнати хора те приканват за това и това.

И по радиото същата процедура. Хубава музика звучи, пленява те, отдадеш се на спомени за нещо приятно, свързваш я с изживяно от теб и... усмихнатите гласове те подканят да „посетиш този магазин"; „че само почивайки при нас ще изживееш действителна наслада"; „че купувайки само този салам ще разбереш какво е истинско месо"; „че само тук има сирене от природата" и много от този род.

А за нароилите се като гъби билбордове из града? Толкова пъстри, разноцветни и картинни! Видните наши „звезди" с голямо удоволствие ти се усмихват и те канят на „вечеря в този ресторант"; „предлагат ти да си купиш точно този матрак"; „подканят те да се разхладиш с такъв сладолед"; „запалват ти цигара от тази марка"; „казват ти наздраве с това вино"; „завеждат те пеша да пазаруваш точно в този мол" и т.н.

                                   УСМИВКИ, УСМИВКИ, УСМИВКИ!

Да ти кажа честно трудно ги възприемам за истински и въздействащи ми. А ти?!? Как ти ги приемаш?!?

Иначе си съгласен с мен, че без НЕЯ не можем, нали? Толкова е нужна навсякъде – и в къщи, и в работата, и на път, и в разговорите! Тя сякаш приближава хората, приравнява ги, успокоява напрежението при разговорите. Нима не мислиш и ти, че отношенията ни в къщи често трябва да се „накъсват" от истинската непринудена УСМИВКА?! С еднаква сила да я владеем и по-големи и по-малки, нали? Тя не подбира години и възраст, пол и образование. С нея въздухът, климатът и атмосферата в дома са по-други, по-приемливи. Съгласен си нали? Имайки я у дома, ние неусетно я пренасяме и в работата, сред колегите там, където сме почти цял ден. Тогава и задачите ги изпълняваме по-леко и успешно, и трудовия делник ни е по-приятен и спорен, и ние самите чувстваме смисъла на нашето присъствие в живота. Защото, съгласи се и в напрегнатата и натоварена работа има време и място да се усмихнеш на колегата, на ръководителя, на непознатия. Толкова малко се иска!

Ето тази УСМИВКА мисля, че е истинска, желана и приятна. ТЯ е положително носещата сила за хората. ТЯ може да затопли и по-студеното сърце. ТЯ е в състояние да изглади и по-обтегнатите взаимоотношения. ТЯ прави леко и приятно да се живее дори и сега!

ТЯ може да изчисти по-успешно от рекламираните маркови химикали лицето ти. Тялото ти от нея е по-бодро и жизнено. Някак си по успешно се справяш с ежедневните си задачи. Тръгваш си удовлетворен от работното си място с приятното усещане, че утре отново си тук.

Това е тази сила на твоята, собствена и неподправена УСМИВКА, НАЛИ?!? А когато виждаш и подобна отсреща, несъмнено си още по-доволен и щастлив!

Ти така ли мислиш? Греша ли в нещо? Поправи ме!?!

Съгласен съм с теб, че една „постоянно" сияеща на лицата ни, в днешното време на изпитания усмивка, поражда куп въпроси около нейната искреност. Да, така е! Животът сега е много труден! Работа няма, сигурността малка, спокойствието променливо!

Материалното тотално и с пълна сила влияе на вътрешното ти състояние. Е, ще кажеш – да човек се усмихва когато му е някак си топло и комфортно на душата. И тук си прав! Затова приемам, че сега е по-важно и нужно да си един такъв ведър.

Твоята щедрост да се изразява в приятното от срещата с теб; от малкия разговор проведен с твое участие и от късите и приветливи усмивки разменени взаимно! Тази полезна заразителност сега е толкова нужна. А не с неопределена доза начумереност да стоиш насреща, тъмен и мрачен.

Иначе и другото е голям фалш, точно като по-рекламните билбордове. А признай, че в живота ни все още има картини, които да пратят УСМИВКА на лицата ни. Така вървейки по нашата улица, срещата със сладко куче или котка може да сътвори една малка, но свежа утринна усмивка, нали! Или минавайки покрай създадената, подредена и гледана цветна градина в съседската къща, с усмивка казваме едно наше благодаря за тази красота!

Когато се разминеш по тротоара с две възпитани и културни млади създания и красиви и внимателни, и усмихнат се обърнеш да ги погледнеш още един път? Как не се сърдиш на шофьора в рейса ти, пуснал рано сутрин в ефира на радиото хубавата и нежна песен, навяваща само хубави мигове от живота ти и с лека, толкова твоя усмивка се заслушаш в мелодията? С какво заслужено задоволство влизаш за работния си ден като усмихнато поздравяваш и се разминаваш с колегите си?!?

Ако си честен със себе си, не считаш ли, че и това е достатъчно за да се усмихваш истински в този живот! Да се радваш и на малкото в него, на случайно създадените пред теб понякога интересни картини и случки! И да ги изживееш съвсем обикновено, по-човешки! Без излишна натруфеност и помпозност!

Все още да те радва вида на напъпилата през асфалта малка зелена тревица! Тихо заспалото бебе, толкова ангелски чисто в съня си! Радостните възгласи на момиченцето при първите собствени стъпки по асфалта в парка. И направената през деня дори и на глед малка, но добра постъпка с твое участие! И още и още!

Признай си, какво неопределено чувство понякога ни обземаше в детските ни години, когато случайно срещахме на улицата тях – малко „лудичките", както им казвахме всички ние. Вгледал се в постоянно смеещите се лица, ние виждахме ясно белотата и чистотата на цвета им. Какво спокойствие излъчваха те. Е, до там да не стигаме, а в нашият обикновен живот да сме ведри и усмихнати, нали?

Скоро някъде около мен прозвуча репликата – „ох, искам с мен само позитивни неща да се случват, бягам от това и онова лошо". Нима не ще намерим някой с друго подобно мнение и желание? Така наистина се живее най-добре!

Всеки това го може. Но за да е такъв животът, не зависи ли и от нас самите малко? Доколко сме носители на подобна ведрина и позитивизъм?Раздаваме ли безкористно и на другите от него или до-голяма степен си го пазим само за себе си?

Умеем ли да се радваме искрено на чуждото хубаво или изпитваме подобно чувство само около собствената си особа? Вярваме ли, че още има много скрити места от живота, носители на тези емоции?

Не считаш ли, че тук някъде са отговорите на тези въпроси? Вярвай ми!

Аз бях достатъчно искрен в това което ме вълнува относно УСМИВКАТА сега.

А ти как разговаря с мен досега!?

Помогни ми да съставим сегашната, действителна и толкова нужна за всички нас, нейна истина! Моля те!