Строга и сериозна, макар и с далеч по-малко постижения от развитите ни в съвременността науки. Едни и същи са физичните закони в цялата Вселена и е наивно да смятаме, че нямаме никаква връзка със звездите.
Въпросите са: Каква? До каква степен ни влияят? А за мен - защо бих пренебрегнал отговорите на тези въпроси, ако имаше кой да ми ги даде.
Първата причина е чисто религиозна. Източно – православен християнин съм и спрямо каноните, любопитството към астрологическите прогнози са грях.Втората, и изглежда по-важната за мен е, че съм свикнал да живея с тези всемирни закони и движението на звездите в мълчаливо съгласие.
Романтичният ми дух, още в ранна младост е решил, че е роден под щастлива звезда, а съзрелият скептик не би желал да се лиши от илюзията, ако това не е така. Не искам да се уверявам в нищо, защото така бих изгубил съмнението, което крепи вярата ми. По-блажено е да се живее във вяра, отколкото в пълна убеденост в самия факт. Самият Исус е казал думи в смисъла на апостола си Тома Неверни. Думи по-скоро мъдри откъм познанието си за човешката психология, отколкото божествено проникновени. Такива сме си хората, някои неща е по-добре да не знаем, за да се съмняваме и да вярваме в тях, защото между вярата и съмнението са мечтите и илюзиите ни, които са част съзнанието ни и пътеките ни в живота.
„Щастливата звезда" отдавна за мен е една метафора на промисъла, на целта, която донякъде осмисля средствата ми, но би се превърнала в болезнена реалност, ако астрологията бе ми открила истината за нея.
Рационалният ми дух от по-съзрялата младост е свикнал да вярва преди всичко в себе си и да се справя понякога въпреки всички житейски, че и космически условности. Няма да му бъде по-добре, ако разбере, че причините за един или друг негов неуспех са звездите. Нито ще му бъде по-добре, ако разбере, че поставената цел не е за него, ако му се открие „по-правилната". Понякога най-правилна е грешката, на грешката на един пътешественик дължим все пак откриването на Америка. И в личния си живот дължим толкова много на свои грешки, колкото историята на грешката на Колумб. За себе си съм сметнал отдавна, че е по-добре по погрешни пътеки, отколкото към истина, която ми е открила твърде ясен път към себе си и така ме е лишила от авантюрата и изненадата, както и величието на вяра отдадена на своето бъдеще.
С цялото ми преклонение пред великите умове, които са отдали много от себе си на тази наука, а това не са пропилени години и възможности. Също тъй уважавам увлечението на всички онези трепетни души, които търсят истината и имат малко по-различни възгледи за Астрологията от мен. Разбирам и тези, които търсят равновесие в житейския хаос и при решителни крачки намират кураж в звездите.
Все още няма коментари