club50plus.bg

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СТРАДАТ ЖИВОТНИТЕ?

 

     Парадоксално, но в течение на векове животните в Европа, също както и хората са били съдени, осъждани и често екзекутирани с голяма жестокост. Достатъчно е да се разровят архивите за съдебната практика на средновековните съдилища и Инквизицията, за да се узнае това. В Мойсеевата религия, Християнството и Исляма и досега се правят огромни животински жертвоприношения, като милиони животни по Гергьовден, Курбан байрам, Коледа и други празници се прощават с живота си, за да напълнят стомаха и задоволят религиозните ни предрасъдаци и цивилизационни нагласи. Но, какво е това в сравнение с ежедневната хекатомба в стерилните инквизационни „лаборатории” на науката, фармацията и медицината, където по поръчка на фармацевтичен, или козметичен концерн ежедневно се подлагат на жестоки опити - заразяване с болести, третиране с отрови и препарати, операции, ампутации и впоследствие вивисекция на милиони бозайници /жаби, мишки, зайци, котки, кучета, примати и т.н./.

     Какво ли казват фанатичните привърженици на прераждането за това? С какво са предизвикали съдбата си изтезаваните животни? Обхваща ли закона за кармата и тях? За какви грехове се разплащат така жестоко? Някои научни „капацитети” са убедени, че животните изпадат в страхово вцепенение и практически не страдат, когато ги убиват. За това са и сегашните задължителни ветеринарно – медицински норми за безболезнена екзекуция чрез зашематяване, упойка и други методи. Но, който общува с тях знае, че те изпитват същата болка, както и ние. В общественото съзнание битува мисълта, че животните нямат душа. Това убеждение е внушил още Тома Аквински, подържано и от Декарт. Но, св. Августин е твърдял с право, че не можем да наричаме животните „анимални”, ако те нямат „анима”, т.е душа. Защо трябва да страдат животните? Защо в природата по–слабият става жертва на по-силния и по-интелигентния? И ако човек понякога е способен да прояви милостиво съчувствие, нима това е невъзможно за Бог и всичко е оставено на безличното господство на природните закони?

      Отговори на тези въпроси до сега традиционната наука не е дала. Единствено, може да ги търсим в езотериката. Според нея страданието ни е съществен белег на ниското ни развитие. Страданието и смъртта, най-характерните белези на нашия свят се неизбежна последица от неспазването на божествените норми, но също така и втората възможност, след като сме изпуснали първата. Ужасното страдание на намиращия се под закона за несвободното развитие животински свят се дължи на нас хората и е предизвикано преднамерено от нас. Пак в езотериката намираме възгледа, че животните са „душевни части” от нас. Както и ние, и те несъзнателно се стремят към „спасение от злото”. Според спиритуалистичната космогония, всеобщото страдание, породено от потъпкваните от нас природни закони тежи и върху животните. За това наложително расте задължението ни да помагаме, доколкото можем на животните, а не да ги измъчваме още повече. Дори и св. Франциск от Асизи предупреждава християните с думите: Бог иска да помагаме на животните, където и да се намираме. Всяко живо същество, изпаднало в беда има право на защита”.

     Ловът като спорт също е осъдителен, когато не е нищо повече, освен  разкрасено убийство. Всеки писък на застрелян заек, или сърна, убива част от човешкото в нас. Всеобщото възмущение от убийството на лъва Сесил преди време го доказва.

     Но, дори и поставения от науката на пиедестал Чарлз Дарвин, чийто музей в родния му град Шросбъри посетих преди няколко години, пише в записките си към монументалния си труд „Произход на видовете”: „Раждането на вида, както и на индивида е част от голямата поредица от събития, които нашия дух отказва да приеме, като резултат от слепия случай. Здравия човешки разум се бунтува и трябва да се бунтува срещу подобно заключение.” В днешни дни дарвинизма се оказва твърде уязвим, тъй като не се откриват потвърждения на редица негови твърдения, най-вече за еволюция от един вид към друг. Много примитивни видове продължават да съществуват непроменени милиони години, без да еволюират, въпреки непрекъснатата борба за оцеляване и променящи се условия. Но, в областта на езотерично-спиритуалистични възгледи, господства твърдението за абсолютно господство на духа над материята. Според тях тялото и душата са резултат на вековно развитие, като човешкия, осъзнаващ се дух произлиза от божествения праизвор на всяко съществуване. Едно от най-съществените различия между същността на човека и животните е, че в животинския свят има наличие на групова душа на астрално ниво, докато духът на човека живее в самия него. По тази причина, човек не може да се превърне в животно в следващото си прераждане.

     Що се отнася за същността на животните, за хората с по-задълбочен поглед върху света около тях, никога не е имало съмнение, че домашните им любимци, които благодарение на общуването си с нас са могли да се индивидуализират и да живеят и след смъртта си. Според медиумите, те запазват астралната си форма, докогато ние с любов си спомняме за тях.  И като епилог за написаното намерих стих от неизвестен поет:

 

Животните са твои братя и сестри,

Като тебе, впрегнати в ярема на живота

Едва когато всяко се освободи

Ще бъдеш ти, освободителю, свободен.

 

PS: За любителите на темата „Любов към животните” съм написал новелата „ХОТДОГ”. В нея, през погледа на обитателя на приюта за животни - „помияра” Ташко, е представен щурия човешки свят и парадоксите, от които е управляван. Търся сериозен издател.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg