club50plus.bg

Имаме мощно оръжие срещу забрава

Разхождам се из библиотеката, прокарвам пръсти по прашните овехтели страници българска литература. Неизползвана, тайнствена, съкровена, народна, стара, но наша и… забравена. Библиотекарката ми казва, че до тях стигат само най-упоритите ученици, решили да ги прочетат, когато им преподават произведенията на нашите автори. И може би няколко пенсионера, свикнали да четат от детството си.

Ръцете ми докосват издание на „История славянобългарска". Веднага разбирам, че й подарявам първото разгръщане, макар, че е издание от преди десетилетие. Никой не я е докоснал и разтворил досега. В другата ми ръка има чуждестранна книга, западноевропейска – „Островът на съкровищата", на Робърт Луис

Стивънсън. Нейните, подлепени с тиксо, корици и изпокъсани от нетърпеливо разтваряне страници, контрастират на българската творба. От очите ми бавно се стича сълза, топла и истинска. Тя капва върху неотворените досега листа на Паисиевата история и остава там своята болка и страх, като дълготраен хербарий.

Толкова сме малки, че не забелязваме великото и не го ценим достатъчно. Не сме научени да се гордеем с това, което толкова пъти е печелило слава в нашата история. Не пазим рода си, не славим името си, не защитаваме езика си.

Род и език дават идентичност на един народ, заедно с историята и традициите му.

Те са оръжието, с което се борим срещу забравата и незачитането. Те са щитът, който ни предпазва нас българите от клевети и заблуди. Какво е Ахил без своите сабя и щит? – Редови войн. Какво е Хамлет, без своята ирония и сарказъм? – Обикновен песимист. Какво е Дон Кихот, без своята вяра и доблестта на рицар? – Луд човек. Сред примери от чужди литературни герои търся нашите български аналози, пресъздадени чрез словото. Нашите примери за героизъм и величие.

Ние, българите, се опитваме да покажем богата обща култура, но не знаем добре собствената си история. Страх ни е да бъдем себе си и да показваме на света кой и какъв е нашият народ. Ние, българите – смелите, издръжливите, славните, великите , дръзките, упоритите, жилавите, непримиримите, непрекланящи глава, жертвоготовните за свободата си. Ние сме това – българите, истинските, обикновените, днешните. Не се принизяваме, гордеем се. Някои. Но и вие сте българи! Помнете го! И четете нашите български книги – стари и нови.