25 човека, страдащи от хронична депресия, в продължение на осем седмици получавали антидепресантите флуоксетин и венлафаксин, а на 26 други пациенти със същата диагноза давали плацебо таблетки. Резултатите от лечението се оценявали според състоянието на болните, а също така и по данните на енцефалографските изследвания, отчитащи активността на различните отдели на главния мозък.
Ясно изразено подобрено състояние било отбелязано при 13 пациенти (52%) от "лекарствената група" и при 10 пациенти от групата плацебо (38%). Обаче електроенцефалографията показала, че ефектът е съпроводен с потенциално различни изменения в активността на главния мозък.
Антидепресантите активизирали предимно префронталната кора – зоната в мозъка, която отговаря за емоционалното състояние на човека. А плацебо таблетките оказвали общостимулиращо действие върху мозъка, като не само премахвали депресията, но и допринасяли за общото повишаване на психичната активност.
"Нашите резултати потвърдиха предположенията ни за това, че плацебо ефектът по своя механизъм няма нищо общо с обичайните методи на лечение. Възможно е да го използваме заедно с класическите схеми и методики за терапия", твърдят авторите на изследването.
Специалисти от Харвард, изучаващи ефекта плацебо, анализирали резултатите от 15 изследвания с 1082 участници и стигнали до извода, че приемайки плацебо 35% от пациентите получават значително облекчение.
Още едно изследване в подкрепа на този ефект съдържа анализ как се променя съставът на кръвта под влиянието на плацебото. Ако пациентът знае какви са страничните ефекти на препарата, който приема, но в действителност той взема плацебо, то в 77% от случаите тези странични ефекти у него се проявяват.
От казаното може да се направи извод, че вярата в един или друг ефект може да предизвика неговото появяване.
* лъжливо лечение с бутафорни препарати, което се основава на вярата в терапевтичния ефект от лекарството
Все още няма коментари