club50plus.bg

Никой не обича да бъде сам. За възрастните хора обаче самотата може да се окаже вредна за здравето. Според ново проучване на Университета в Чикаго, възрастните хора, които не се чувстват изолирани, са 5 пъти по-здрави в сравнение с по-самотните си връстници, независимо от реалната им социална обвързаност. Възрастните хора, които по-лесно се приспособяват към самотата, нямат подобни проблеми със здравето си.

„Връзката между социалната изолация и психичното здраве явно се изразява чрез чувството за самота и липса на социална подкрепа", казва съавторът на проучването Линда Уейт, професор по социология в Чикагския Университет и водещ експерт по стареенето.

Изследователите измерват степента, до която възрастните хора са били социално активни, както и дали се чувстват самотни и дали очакват семейството и приятелите им да ги подкрепят при нужда. Проучването показало, че тези, които се чувстват самотни, са с 65% по-склонни към депресии.

Според проучването, възрастните хора, способни да издържат на социалната изолация или да нагодят очакванията си според нея, се радват на по-добро здраве. „Трябва по-добре да разберем процеса на адаптация към промени в социалния живот на възрастните хора", казва Уейт.

Някои хора копнеят за време насаме със себе си, но се чувстват по-самотни, отколкото са готови да признаят. 20% от хората са нещастни от липсата на социален живот във всеки един момент. От десетилетия учените проследяват ефектите от самотата и изолацията върху психичното здраве. Опити върху мишки показали, че изолацията ускорява растежа на ракови образувания и тумори. Друго проучване открило, че изолацията е рисков фактор за болести, свързани с тютюнопушенето и наднорменото тегло.

Често самотата води до стрес, който е рисков фактор сам по себе си. Участниците в един от опитите са били помолени да оценят температурата в стаята след като са си припомнили моменти на пренебрежение или на социално отхвърляне. Техните оценки са били за по-ниски температури в помещението, в сравнение с анкетираните от другата група, помолени да си спомнят време, прекарано с приятели. Тези резултати предполагат, че „социален студ" не е просто словосъчетание, а реално усещане.

Все още е неясно дали самотата влияе на мозъчната дейност, или някои хора са предразположени към това чувство. Оказва се, че по-адаптивните възрастни хора имат по-малко здравословни проблеми от тези, които се чувстват самотни и откъснати, независимо от реалната им социална и обществена обвързаност.