Какви ли песни не изпях за тебе.
Възкръснала от огън и тъга.
Научих се да дишам и живея
в тебе моя слънчева земя.
Научих се да вярвам сляпо
На твойта сила , вяра, свобода.
Но се загубих някъде в безкрая
разтърсена от злата ти съдба.
Не съм си и помислял да избягам
От тебе майко - Българска земя.
И нищо, че съм беден, гладен.
И нищо, че съм още млад.
В гори зелени, погледът ми спира
В нивята златни, къпани с роса.
Балкана гордо сан опира.
Море синее, къпано , в мъгла.
Не съм ли ти показвал колко много.
Обичам, браня, българската чест.
Едната чест остана , майко, само,
а другото лежи… погребано и днес.
Кумири, идоли, къде са всички?
Днес всеки „цар“ е щом е по-богат
А бедният народец, майко
отново тегли… страшен глад.
Лицата бели- души черни.
И като стадо със овце.
Овчарят вълк е, с овча кожа.
Стани Апостоле, че времето дойде!
Все още няма коментари