club50plus.bg

Няма да се закриват болници заради създаването на новата национална здравна карта. Тя ще е задължителна и ще се основава на максимален и минимален брой легла, като леглата ще са различни видове - терапевтични, педиатрични, хирургични, акушеро-гинекологични и т.н. Това разясни на среща с лекарския съюз здравният министър Анна-Мария Борисова. Проблемът е обаче в подготовката на кадри за здравеопазването, защото в някои области на България вече преобладават работещите пенсионирани лекари.

Министърът даде пример със специалност като ендокринологията, в която 76% от лекарите са на възраст между 40 и 60 години. "Ако там не се обучат млади специалисти, след десет години ще ни лекуват баби и дядовци", коментира Борисова. Наличието на толкова много лекари пенсионери в по-малките градове води до нестабилност на системата.

Според замисъла на реформата във всички общински болници трябва да има три вида легла - терапевтични, педиатрични и неврологични. Дали ще има от останалите видове, ще зависи от обема дейности и от броя на специалистите.

За да съществува едно хирургично отделение например, минималният обем дейности е 1000 операции, а за АГотделение - 300 раждания.

Болничните структури, които ще бъдат преструктурирани, ще получат 295 млн. лв. Половината – около 147 млн. лв., ще бъдат за общинските болници. Останалите 148 млн. лв. ще бъдат за високотехнологично оборудване на избрани центрове, които ще бъдат включени в националната стратегия на МЗ.

"Някои онкологични диспансери са в отлично състояние. Имат специалисти, техника и организация и те ще трябва да останат като специализирани технологични болници", каза Борисова за преструктурирането на диспансерите.

Предстои националната здравната карта да се обсъжда в Министерството на здравеопазватнето, а след това ще бъдат назначени комисии за изработване на областните здравни карти.