Инсулинът – надежда за Алцхаймер


057710.0

Normal_insulin_jeffmather_flickrcc

Инсулинът е възможно лечение за Алцхаймер – предварително проучване показва обещаващи резултати.
Освен че регулира нивото на захарта в кръвта, инсулинът играе важна роля в много от функциите на мозъка, доказват редица проучвания, извършени напоследък. Инсулинът подпомага възстановяването на увредените клетки, както и създаването на нови клетки.

Екип от Вашингтонският университет е експериментирал, за да провери хипотезата, че това му действие може да промени развитието на болестта на Алцхаймер. Те са публикували изводите си в списание Archives of Neurology.

Изследователите са впръсквали в носа на пациенти с лека и с по-тежка форма на деменция определена доза инсулин. Резултатите са обнадеждаващи – това е помогнало за подобряване на познавателните и функционални възможности на болните.

Твърде рано е да се смята, че е намерено лечение за болестта, обаче. Проучването, продължило 4 месеца, е предварително и в него са участвали само 104 души. То трябва да се повтори в много по-големи групи, преди да може да се потвърди ефективността му. Но резултатите отварят вратата за по-широки клинични изпитания.

„Инсулинът освен това изглежда защитава от токсичните ефекти на бета-амилоида – протеинът, включен мозъчните плаки, свързвани с деменцията. Инсулинът предотвратява и образуването на токсичната форма на тау, биомаркер, откриван в гръбначно-мозъчната течност на пациенти с Алцхаймер", обяснява още Сюзън Крафт, водещ изследването психиатър.
И добавя, че получавалите инсулин през носа пациенти, които са показали подобрение на паметта и ежедневната функционалност, са имали подобрение и при биомаркерите в гръбначно-мозъчната си течност.

Целта на проучването е била да се нормализира нивото на инсулина в мозъка, без да се засягат нивата му в останалата част на тялото. Когато стигне до човешкия мозък, този метаболитен хормон засилва способността за учене и запомняне, особено говорната памет. За целта било проектирано устройство, което да доставя инсулина през носа до мозъка, без да прониква много в кръвта.

Изследователите са тествали пациенти, които имат начален Алцхаймер или леки когнитивни увреждания, свидетелство за ранните етапи на деменция.

Пациентите, получавали инсулин, били в състояние да запомнят нова информация по-добре от тези, които получавали плацебо – 20% по-добре. Те също показали подобрение в метаболизма на мозъчната глюкоза в някои участъци на мозъка, а тези с плацебото показали влошаване.

Болните от Алцхаймер в инсулиновата група са подобрили ежедневната си функционалност повече от болните с леки форми на деменция, но и по дефиницшия при тях нарушенията са по-слаби. Втората група болни също е подобрила общите си познавателни способности.

Изследователите обаче още не знаят какви би трябвало да бъдат дневната доза инсулин и графикът на получаването му през носа при лечението на деменция и на Алцхаймер – въпросът все още е открит.

Какво означават резултатите от това изследване за диабетиците, които ежедневно си инжектират инсулин, за да контролират кръвната си захар? Изследователите все още не разбират колко от този инсулин всъщност стига в мозъка им, признава Сюзън Крафт. Така че, ако не сте диабетик, повишените нива на инсулин в кръвта не са добър показател.

Колкото и да е примамливо новото откритие, все още е рано за експерименти, особено у дома. Диабетът е известен рисков фактор за развитието на Алцхаймер, но има много въпросителни в какво точно се състои връзката между двете заболявания.


Създадена на 14.09.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари