club50plus.bg

Отдавна се знае, че сънят подпомага човешката памет. Но че една дневна дрямка може да увеличи способността на човек да „складира” факти и данни десет пъти… Точно до този извод обаче е стигнало ново изследване на учени в Бостън, САЩ. Условието обаче е дрямката да е била придружена и от сънища.

Според обясненията на водещия автор на екипа пред CNN на 23 април, причината е, че когато човек сънува, мозъкът му се опитва да анализира връзките, които човек не е забелязал докато е бил буден. Опитва се да пресее важното от маловажното.

Участвалите в експеримента 99 колежани е трябвало да запомнят сложен лабиринт, показан им на екраните на компютър. След това изследователите ги поставили във виртуален триизмерен модел на същия лабиринт и студентите трябвало да намерят пътя си в него. След няколко опита във виртуалната среда, половината от тях поспали около 90 минути, половината останали будни.

Пет часа по-късно отново им дали теста. И много по-добре с него се справили тези, които спали. Интересното е, че сънувалите лабиринта (единият от тях описал съня си като изгубване в пещера, пълна с прилепи) се справили десет пъти по-добре от онези, при които лабиринтът не присъствал в съня им.

И още нещо интересно – сънувалите лабиринта всъщност се справили много лошо със задачата първия път, преди да си легнат. И това според експертите вероятно не е съвпадение. Когато задачата е трудна за някого, мозъкът му изглежда го „знае” и е много по-вероятно тя да му се присъни, отколкото ако не е срещнал трудности при решаването й. И тогава става по-добър при решаването на сходни задачи и ситуации.

Очевидно експериментът и изводите от него са много полезни, особено за учениците и студентите. Трудната материя преди изпит трябва да бъде „разреждана” с кратки дремки, за да бъде възприета по-добре.

Това важи и за сложните служебни задачи, но едва ли някой може да убеди работодателя си, че се нуждае от сън, за да свърши по-добра работа.