club50plus.bg

20 Март в 18:57 ч. българско време – слънчеви лъчи, падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат небесния екватор и навлизат в Северното  полукълбо. Тези слънчеви лъчи ще увеличават ъгъла си спрямо Земята и слънчевото греене ще нараства значително.Това ще води до увеличаване на енергията, с която се нагрява земната повърхност и океаните.

Цялата тази суха информация означава едно единствено нещо – 20 март, 18 и 57 ч. – Астрономическата пролет е вече тук. Дните ще стават все по-дълги и все по-топли. Природата ще се разгръща – ще цъфтят дървета и цветя, ще зеленеят поляни. Децата ще излязат по дворове и градинки, ще виждаме все по-разсъблечени и усмихнати хора. Светът ще се облече в цвят, ще се събуждаме с птича песен.

Равноденствието през Древността

Всъщност денят на пролетното равноденствие от древността до днес, се счита от много народи за настъпване на Новата година. Това са страните, разположени на пътя на коприната – Иран, Афганистан, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан.

На този ден те спазват ритуали, много подобни на нашите по Великден – боядисват яйца, пекат сладкиши и благославят обновяването и възраждането на природата.

Затова денят на Пролетно равноденствие е бил на особена почит в езическата вяра. Приема се, че в този ден на годишния кръговрат Пролетта, която олицетворява оживлението и възраждането в природата сменя Зимата.

Ако погледнем към миналите векове ще видим, че денят на пролетното равноденствие е бил за много от древните народи важен религиозен празник. На този ден в древен Рим се извършвало преклонение пред Кибела – фригийска богиня, която символизирала силите на природата.

В Древна Персия и Древен Иран се чествало настъпването на Новата година като в Древен Иран, ако равноденствието се падало след залез слънце, празненствата започвали на идния ден. В средния изток идването на пролетта, съответно-на Новата година, било съпроводено с дълги и пищни тържества, които траели между седмица и девет дни. 

Древните елини в дните около пролетното равноденствие пък славославели своя бог Дионис. Те вярвали, че през зимата Дионис страда и с разцъфването на природата той й дава живителна сила и поливали празника обилно с вино.

Германските племена в Древността в деня на пролетното равноденствие отдавали почит на богинята Остара – богиня на плодородието и изобилието. В редица ритуали те възхвалявали новия живот. Окичвали статуя на богинята с венец от пролетни цветя-минзухари, нарциси, кокичета, жасмин и танцували под звуците на флейта.

Ако чуете днес да кука кукувица – не се стряскайте. Дедите ни са смятали, че по този начин тя ни казва – Зимата си отиде, дойде пролетта!