Що си толкова кратък ?
Докато се обърна в правилната посока
и ти ми размахваш бялата кърпичка.
Хващам последният влак и си мисля за теб ,
че си коварен и жесток.
А можеше, по - иначе можеше.....
Приличаш на...Не, няма значение на какво ...
Не си безсмъртен,
не си красив,
не си за завиждане,
а и не си особено желан
Защо тогава все още те обичам ?
Защо ми е трудно да се разведем, да те напусна ?
Зная, че няма съд, който да ме заклейми
и да не мога да те напсувам с кеф .
Няма в теб и радост, която да споделя,
без да пусна гореща сълза след нея !
.. Тогава защо , защо все още те обичам
и ми е студено, дори настръхвам при мисълта,
че ще те изгубя ?
- А.., ти ?
Ти си вече престарял безполезен пръч, наречен живот.
Защо ми липсваш , преди да те изгубя ? -
нали все още дишам
и някак си те живея ?
- Ти не се плаши от чепатият ми език.
Гушни се в мен.
Аз въпреки всичко те обичам
...- Да, да ...завинаги, разбира се ..,
защото си ми утрото, надеждата, спомена и любовта !
--------------------------------
Моника Георгиева написа:
Преди повече от 6 години
Страхотно!!!
Снежанка Георгиева написа:
Преди повече от 6 години
Благодаря ти, Моника !