club50plus.bg

Лесно е да събереш пари, трудно е да изградиш дом, смятали древните китайци

 

Да запазиш спокойствието и сигурността на дома си също е трудно, ще допълнят двама мъже в зрялата си 65 годишна възраст – Асен Ангелов и Спас Димитров. Това се доказва от тяхната изпълнена с героични краски история, уверете се сами.

След като на младини избягали от района на кв. Дианабад заради фабриката "Фурнир" на гара Пионер, двамата си построили къщи в село Григорево – първо Асен, покрай него и Спас, а след време, в което децата им пораснали, задомили се и се родили внуците - тогава, когато идва радостта да предадеш мъдростта от годините натрупан опит на тези слънчеви създания, върху тях се сгромолясала новината, че

фабриката ги догонва и а-ха...да бъде построена

на хвърлей камък от алпийската градина с розовата магнолия в двора на Асен.

В Григорево.

Къщите им са на една улица, крайната в селото, а след нея е полето, част от което е продадено за завода.

И Спас, и Асен са хора, опитали и жилото, и меда на живота. Но знаят как да му се наслаждават и често го правят заедно: на сватбите на децата, през лятната почивка на морето, в следобедната игра на табла.

Приятели са от 7-ми клас, учили са на Редута. И двамата са израсли в района Редута – Подуенската гара, делели ги само жп линиите. Колко пъти са ги пресичали тичешком, брой няма. Рисували, правели вестник на ръка, целият с комикси, които Спас рисувал, а Асен пишел фантастични разкази.

Рисуването, освен че ги сближило, завинаги останало в живота им – Спас се занимава с резба, а за Асен е хоби, в което посвещава сега и внука си Кристиан.

Спортували – Спас гимнастика, правел невероятно слънце на висилката, катерел се до 4-я етаж от стойка "на две ръце". Пак така, на две ръце се извисил на перваза на покрива на училищната сграда, който съучениците му разваляли за ремонт.

Събрал всички от училището с това изпълнение и за малко не докарал инфаркт на класната.

Асен пък блеснал на един турнир по борба, където натръшкал всички, излезли срещу него, включително и шампиона в категорията му. Но по-късно лекарите открили ревматизъм и това сложило край на спортната му кариера. Която той заменил с дългогодишна служба в УБО, като охрана на Тодор Живков.

Той е и един от учстниците в техническата организация на преврата на 10 ноември 1989 г., ще дойде време и за този разказ.

"Моите приятели ми говореха –

Ние се чудим как да се махнем оттук, а ти апартамент си решил да купуваш!

То е смрад, нощно време беше ад", започва Спас. Описва периода, в който се бил наканил да купува апартамент в един от блоковете, построени около "Фурнир" в кв. Дианабад. Там живеели основно художници и журналисти от радиото и телевизията. Те именно го разубедили. Строената в началото на века фабрика била морално и технически остаряла и в пълен разрез с модерните изисквания. Коминът ѝ се извисявал някога над покривите, но построените през 70-те години нови жилищни сгради били 13-етажни и се оказало, че фабриката, която работи с мазут, бълва отровния сероводород право в домовете над шестия етаж. Водела се тиха, но ожесточена война между собствениците на жилищата и на производствените мощности.

От РИОСВ разбира се периодично правели проверки.

След 90-та година фабриката е купена от Александър Тасев, прочулия се черешов бос от Кюстендил и бивш собственик на "Локомотив" Пловдив. Тъй като в цеховете също имало проблеми, скоро Тасев викнал енергетика от „Кремиковци" Янко Янков. Той направил проект за преустройство и единият цех, най-канцерогенен за работниците, бил затворен. Но фабриката работи с мазут, няма как да се въведе газ и екоинспекторите отново затегнали примката.

Неколкократно запечатвали портала, но по нареждане на шефа работници нощем отпечатвали и влизали да изкарат нормата. И бълвали поредните залпове нощни обгазявания със сероводород.

---

След време същият инж. Янко Янков започнал кампания за кмет на община Елин Пелин. Кандидатирал се от партията на Александър Томов, но понеже не получавал финансова подкрепа, се обърнал към приятели за спонсорство. Тасев обещал три тира с дървени стърготини, които Янков дарил за отоплението на детски градини и училища в общината, директорите още го споменават.

След като го избрали за кмет, Янков върнал жеста на Тасев и една от първите продажби на общината, за 50 хил. лв., била на 50-те дка в землището на Григорево, на които трябвало да се премести фабрика "Фурнир".

Двамата обявявили, че на новата площадка фабриката ще работи на газ и проблеми с екологията няма да има. А старият "Фурнир" в Дианабад ще бъде разрушен, за да израснат на негово място модерни сгради.

Спас и Асен се интересували от тези неща, защото най-добре от местните в Григорево знаели какво ги заплашва. Асен ходел често със Спас до гара Пионер, за да взимат дървен материал за дърворезбите му, а там и до днес живее приятелят му - Сули Сеферов.

Чували били, че като млад Тодор Живков работил в тази фабрика, затова не могла Людмила Живкова да се пребори и да я разруши. „Ами, тя беше толкова силна във влиянието над баща си, че е малко вероятно да не е могла да постигне това, което десетки художници искаха от нея", цъкат невярващо и Асен, който е бил в най-близката охрана на Тодор Живков, и Спас, който пък неведнъж е влизал в кабинета на първата дама на социалистическата република. Увереността си допълват с други квартални легенди - че в първия блок живеел Огнян Дойнов, „то за члена на Политбюро не го бутнаха тоя завод, та за нас ли"...

"И аз съм се подписвал с художниците. Те с години се бореха това (както наричат фабриката) да бъде очистено", връща лентата Спас. „Златка Кожухарова, по държавни комисии като ходех, все ми казваше: не можеш да си отвориш прозореца, така просто не се живее".

Асен го допълва с примери от дома на Сули Сеферов, чиито картини с лични послания са на стената в хола на любимата къща в Григорево.

За да я построи, Асен си купува общински парцел. Оттам са корените му и макар той самият да е роден в София, предпочита уюта на селото пред шумната лудница на столицата.

Идилията в Григорево започва в ранна пролет,

когато ливадите зеленеят, изпълнени с водни огледала, крякат жаби, но царуват гордите осанки на първите щъркели, с които полето е осеяно. Щъркелите и зеленината отклоняват от пътя и млада адвокатка от София, минавала случайно през Григорево на връщане от оглед на къща, която щяла да купува в друго село. Сега дъщеричката ѝ се радва на хубава къща с басейн.

"Парцелът се наложи втори път да го купувам заради чиновническа грешка. Казах, жив да не съм, ама и трети път ще го купя, колкото и да ме притесняват", разказва Асен. И сам гради къщата. Един старец му разкрива разни майсторлъци, после продължава сам. Затова толкова цени и обича тази къща.

"Ще направя завещание, че оставям къщата на моите наследници, но никой да няма право да я продава или разрушава", зарича се Асен. „А ти представяш ли си това – да ти дойде пред дома този цирей (има предвид завод "Фурнир"). Тогава си мислех, че нищо не може да се направи. Обиколил бях всички кабинети".

---

И сега, след като битките са приключили, Асен обяснява разпалено, че да се построи на 70 м от къщите фабриката е престъпление към местните хора - ще разбие цялата инфраструктура, ще прогони спокойствието с шума на гатера, който няма как да бъде шумоизолиран.

       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Свикали събрание, след като вече общината продала парцела. "Тогава, в салона на общината, председателят на ОбС Трайчо Цветанов ни каза: „Не сме дошли да ви питаме, а да ви кажем, че тази фабрика ще се открива и ще има много работни места". Никой не се интересуваше какво искат хората", обобщава Спас.

По това време в столичен вестник все още описвали геноцида над живеещите на гара Пионер. Местните се разшетали, разлепили статиите на кръст по селото, а в средата поставяли портрета на председателя на ОбС Трайчо Цветанов.

Направили ново събрание, създали сдружение, организирали подписка, с която всички жители се обявили против завода, но след като я внесли в общината, молбата им отишла в кошчето. Последвало ново писмо с приложени подписите на хората. Съветниците не си променили мнението: „Заводът ще се строи".

Валя Салех била двигател на протестите, на същата улица е родната ѝ къща, там живее майка ѝ. Братовчедка ѝ Нона Йотова я подкрепяла – нейната майка също е от Григорево.

Две обстоятелства направили възможно спирането на проекта

Първо, в документите, с които сдружението се снабдило, открили противоречие с Наредба № 7 на здравното министерство, където е фиксирано отстояние от регулацията за такъв строеж поне 100 метра. А фабриката ги нямала. Първата надежда се разбила, когато в нарушение на закона главният санитарен инспектор намалил това отстояние. Тогава се обърнали към "Господари на ефира". Настъпило затишие, а след по-малко от две години били убити кметът Янко Янков, а по-късно и неговият приятел Александър Тасев. Чак тогава замразили проектите за строеж.

По същото време със заповед на началника на РИОСВ фабриката до гара Пионер окончателно била спряна. Днес в двора й играят деца.

Все още обаче парцелът в Григорево си има всички разрешения за строеж. Надеждата на местните е, че сроковете им са изтекли и никога няма да се построи нещо като "Фурнир".

На въпроса какво са си представяли, когато е била реална перспективата този завод да се извиси пред прозорците им, двамата са изчерпателни:

Асен: „Нямаше да дойде или аз нямаше да съм жив. По този въпрос сме единодушни с приятелите ми. Военни действия щяхме да предприемем, ако не подействаха другите начини. Защо да живея така, ами това е кошмар, който ме преследва?"

Спас: "Имах доста връзки в завода, защото резбата без дърво не става, затова оттам дълги години взимах материал. На стария директор, инж. Галанов, даже резбован таван съм му правил в къщи. Но моите колеги толкова години пропищяха от тази смрад. Така че ми беше ясно, ако дойде в Григорево, какво ще стане. Хайде, моето е лесно, аз не съм оттам, колко ми е да продам къщата. Но Асен е по-навътре в този проблем. Той си е свикнал с живота на това място. Бях стигнал по едно време дотам да се откажа да довършвам къщата".

Спас признава, че бил отбой и оставил Асен да води битката. Той си живее в къщата на академиците Цаневи на „Оборище" (баба на жена му е голямата поетеса Бленика, съпруга на акад.Георги Цанев). Къщата в Григорево им е по-скоро вила.

В дните на протестите се отчаял от поведението на кмета и общината, решил, че всичко е загубено и се отдръпнал. Малкият реванш идва сега с признанието, че няма на света човек, който да уплаши приятеля му. Асен пък не се сърди, „те художниците имат по-ранима психика, огъват се".

Дали са спокойни, че този проект няма да се възкреси? В България не може да си спокоен за нищо, смята Спас. Но нещата според него са се променили, затова се е заел да оправя покрива.

На тръгване от дома на Асен картината на стената ме изпраща със светлия поглед на Сули Сеферов. До себе си художникът е нарисувал домакина. Това е подаръкът на Сули за 60-я рожден ден на Асен. В платното и двамата са се запътили към митичната страна Аркадия, която още като младежи си обещали да открият наяве и да заведат там децата си. И днес вярват, че това ще се сбъдне!