club50plus.bg

Десетки хиляди възрастни хора из цяла Европа се борят за оцеляване. Много от тях живеят в крайна бедност. Често те са игнорирани от политиците и на тях се гледа като на непродуктивни и ненужни в модерното общество. Човешките права на по-старото поколение не трябва да бъдат пренебрегнати, когато правителствата съставят програмите си, смята европейският комисар по човешките права Томас Хамърбърг.

Възрастните са една от уязвимите групи, които бяха силно засегната от икономическите кризи. В Европа, особено в страните в преход, те пострадаха много силно. Големият брой възрастни хора, просещи на улицата, доказва, че човешкото им право на адекватен стандарт на живот не се спазва. Терминът „загубено поколение“ за съжаление е напълно подходящ.

В уязвимата група на възрастните хора, има такива, които са особено застрашени. Възрастните жени често получават по-малки пенсии, защото са се грижили за семейството си и не са работили. С увеличаването на емигрантите броят на възрастните имигранти също расте. Тяхната социална защита е предизвикателство, за което европейските правителства са очевидно неподготвени, коментира комисарят.

Заради икономическата криза, няколко страни бяха принудени да реформират пенсионните си системи. Рискът няколко поколения да бъдат обречени на бедност когато остареят е напълно реален, но изглежда не всички го осъзнават напълно.

В Европейската социална харта е записано, че „всеки възрастен човек има правото на социална защита“. Това означава, че всяка страна трябва да осигури пенсии, които да позволяват „поносим живот“. Ето защо пенсиите трябва да бъдат свързани с нивото на средната заплата и най-вече с цената на живота.

Броят на хората в ЕС над 65 години ще нарасне със 70% до 2050 г., а броят на тези над 80 години – със 170%. Това не само ще изисква нова стратегия за социално осигуряване, но ще има и силно отражение върху здравеопазването.

Ще бъде нужна политика, фокусирана върху превенцията на хроничните заболявания, които причиняват повече увреждания от самото остаряване.

В същото време все повече хора, които достигат пенсионна възраст са в отлична форма и биха предпочели да продължат да упражняват професията си. Въпреки това много от тях са отблъснати от политиката на дискриминиране на възрастов принцип при назначенията, повишенията и съкращенията. На тях им се отказва правото на работа.

Този факт обаче не провокира нужното премисляне на това как професионалните умения, опитът и отдадеността могат да бъдат използвани за общото благо. Би била логична повече гъвкавост при определянето на пенсионната възраст, на база на желанията и възможностите на трудещите се, особено в момент, когато няма достатъчно ресурси да се осигурят добри пенсии.

По-възрастните хора няма глас в политиката и медиите. Техните права често се игнорират, а понякога и напълно се отричат. Фактът, че мнозинството възрастни хора са жени, също допринася на липсата на политическо внимание.

Европейските политически лидери трябва да преосмислят политиката си по отношение на правата на възрастните хора и трябва да го направят преди самите те да усетят ужасяващите последствия от собствените си действия. Защото и политиците остаряват, напомняТомас Хамърбърг.