club50plus.bg

Точно преди 106 години, на 22 септември 1908 г., във Велико Търново - старопрестолният град,  в църквата Св. 40 мъченици  княз Фердинад прочита Манифест, с който провъзгласява Независимостта на България. Мястото за прокламиране на този исторически акт е избрано символично – храмът, където през 1185 г. е възстановена българската независимост от братята Асен и Петър. А целта – да се подчертае правоприемството на Третото с Второто и Първото българско царство.
Обявяването на независимостта е завършек на процеса на освобождение на България от османско владичество. Процес, започнал с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. В рамките на Османската империя екзархията не е само независима национална църква, а и форма на вътрешна автономия, тъй като екзархът, избиран свободно от българите и утвърждаван от султана, се определя в султанския ферман като върховен представител на българската нация пред османските власти и пред правителството в Цариград.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. Това води до спад в стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България бележи нов решаващ момент, като не само отстранява една от неправдите на Берлинския договор, но слага край и на руската хегемония, застрашаваща самото съществуване на българите като народ. През септември 1908 г настъпват благоприятни условия за поставената нова цел пред българския политически елит - обявяване на Независимост на страната. В този момент вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. Същевременно в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва всички тези събития и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.