club50plus.bg

В далечната 1888г. на днешната улица „Московска” отваря врати първото  у нас Висше учебно заведение и то във време, в което страната ни все още се намира в тежко положение. Едва  от десет години тя е свободна, минали са три години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, стотици са разрушените училища, а нивото на грамотност e твърде ниско. Така в края на XIX век се поставя начало на висшето образование у нас и въобще на науката. Олицетворение на всичко това е СУ „Св. Климент Охридски”, който през 2013 година чества своя 125-годишен юбилей. Време, в което е доказал името си и е завоювал призови места в международни европейски класации.

Как започва всичко? Основите на Софийския университет се поставят благодарение на желанието на родолюбиви дейци у нас да се развива наука. За тази цел двамата търговци Христо и Евлоги Георгиеви даряват цялото си богатство за изграждане на първия университет у нас. Те са хората, които са загрижени за просветата в страната ни. Затова се превръщат в меценати на науката. И така стигаме до въпроса за духовното богатство на българите след Освобождението. Двамата братя даряват средства за развиване на науката и изграждат основите на висшето образование у нас. Сякаш те са единствените, които виждат нуждата от него. До този момент нашите сънародници са се обучавали в чужбина, а след като висшето училище отваря врати, първият  випуск наброява само 43 души и то всичките мъже. Днес  броят на обучаващите се в най-стария университет надхвърля няколко хиляди души. Всяка година с диплома от първото у нас Висше учебно заведение излизат  достойни млади българи, които показват, че времето, което са прекарали зад скамейките, е било ползотворно за тях.

            Университетът е мястото, където освен да получиш знания, трябва да изградиш нужните умения, за да си добър професионалист, да се научиш  не само да бъдеш консуматор на вече доказани теории, но и да търсиш отговорите на трудните въпроси и непрекъснато  да се съмняваш, за да разширяваш кръгозора на познанията си. И всичко това е възможно само в истинския университет, в онзи, в  който има достойни преподаватели и мотивирани студенти. А за да се върви по пътя на познанието, е нужно да бъдеш отдаден на заниманията си, да имаш цели, които да се стремиш да реализираш, да си убеден, че науката е най-доброто, към което си се насочил, да не се предаваш пред нищо, имайки предвид, че „Който прибавя знание, прибавя тъга” (Соломон). В XXI век не е от значение да бъдеш просто човек с диплома, а добър специалист и затова е необходимо  непрекъснато да се доусъвършенстваш, да бъдеш сигурен в себе си и в хората, които ще те поведат по нелекия, но истински път, към който си се устремил. Важно е да си учил в Алма Матер, за да си вкусил от истинското познание.

            125 години след създаването на Софийския университет все още има българи, които с гордост произнасят името му, казвайки, че са негови възпитаници. Това е нашата благодарност, която дължим на двамата братя, превърнали мечтата си в реалност, а на нас оставили най-ценното наследство – храмът на знанието.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор