Търпите ли чуждото мнение? Успяват ли да ви наложат своето виждане за нещата или вечно сте на нож с някого, готови да доказвате докрай колко сте прави? Опитвате ли се да разберете хората или всичко, което не съвпада с вашите виждания и ценности, го затривате от полезрението си като неприемливо, лошо, извратено дори? Защо ви питам всичко това? За да разбера дали притежавате точно това- търпимост или казано по друг начин- толерантност. Защото често тя е преценка за самите вас и за това колко адекватно преценявате себе си
Мислите ли, че живеем в толерантно време?
Отговорът според мен е по-скоро положителен, защото поглеждайки назад виждаме, че днес имаме много по-голямо право на избор. Сякаш сега успяваме много по-лесно да достигнем мира и да го изберем пред войната. И точно в това се състои понятието толерантност- тя е добродетел, която прави възможно постигането на хармония помежду ни- в отношенията ни, независимо дали сме от различна раса и религиозна принадлежност.
Какъв е толерантният човек?
- На първо време той уважава себе си. А когато уважаваш собствения си избор, няма как да не правиш същото и с чуждия.
- Уверен е във възможностите си, старае се да се самореализира и усъвършенства.
- Той знае собствените си достойнства и недостатъци. Донякъде ги приема, опитва се да ги промени, самокритикува се. Това го прави много по-възприемчив и към особеностите на останалите хора.
- Опитва се да съхрани самото общуване и доброто отношение към “побратимите” си.
- Умее да сдържа емоциите си- абсолютно задължително. Иначе не можем да говорим за никаква толерантност. Сдържаността и премереният тон са отличителни белези на “търпимия” човек.
- Отговорен е за постъпките си.
- Не е властен.
- Способен е да се надсмива над себе си.
Толерантен ли е българинът?
Познаваме доста видове толерантност- политическа, научна, административна. Но не те са темата ни на “разговор” сега. Моралната толерантност е тази, която би трябвало да ни интересува. Мисля, че от нея произхождат и доста от останалите проблеми, “ширещи”се из нашата страна. Дали сме толерантни или не? Смятам, че отговорът е повече отрицателен. По отношение на сексуалната ориентация и етническата принадлежност, българите сякаш все още не проявяват нужното разбиране, което е абсолютно неразбираемо. Защото, ако оставим настрана “общата картина” и онова, което гледаме по телевизията или слушаме по радиото, ние като личности нямаме причина да мразим мъже, които спят с мъже или ромите, които живеят на долния етаж. А го правим...все още. И сега- вижте “данните” за нашата толерантност.
Вижте какво мисли Международната правозащитна организация: В България все още съществува засилена дискриминация на малцинствата, както и насилие срещу хората с различна сексуална ориентация. Ромската общност не спира да се сблъсква с дискриминация от страна на служители в администрацията, изпитва проблеми в сферите на здравеопазването и образованието. Около половината българи не желаят съседи от ромски произход, нито пък това децата им да посещават училище, в което броят на децата от ромски произход надвишава една трета.
Всъщност това са просто факти, с които можете да се съгласите или да отхвърлите. И все пак...вървейки по улицата или чакайки пред кабинета на личния ви лекар, толерантни ли сте? Виждате ли толерантността около себе си или напротив? Защото аз срещам нетолерантността навсякъде.
Нетолерантност, нетърпимост или липса на възпитание?
Нима мъжът, блъскащ ромче на улицата с думите “айде бегай от тука” е толерантен? Дали жената, облечена в скъпо палто, подминаваща просяка в краката и, проявява толерантност? Ами сутрин, блъскайки се в градския транспорт, дали сме толерантни? А ако не отстъпим мястото си на възрастен човек, поради това, че ние също сме уморени след работа, съпричастни ли ще сме? Можете ли да сте толерантни към новия приятел на дъщеря си, окичен целият в обеци? И бихте ли се заговорили с жената от ромски произход, чакаща пред лекарския кабинет? Не бяхте ли вие този, който се подиграваше на забулената дама, очевидно изповядваща не вашата религия? А бихте ли били толерантни, ако разберете, че синът ви е гей? Защото някои хора дори се отричат от децата си по тази причина. Мисля, че тук е и мястото да вмъкна това, че експерти от КЗД посочват, че в учебниците липсва информация за хората с различна сексуална ориентация и в уроците по темата се казва единствено, че сексуалното общуване е само между мъж и жена.
Наскоро бях свидетел на това как майка не даде на детето си да си вземе бонбон от детенце, което очевидно не принадлежеше към расата на нейното собствено. Това дали е в реда на нещата? Ами примерът, който даваме по този начин? Анкети сред децата показват, че още в предучилищна възраст те имат “мнение” за ромите, свързвайки ги единствено с думи като мръсен, черен и крадец. И нима детето ви няма в класа си съученици, за които се изразява с думи като “тази дебелата”, “онова джуджето”? Какво ще кажете за вандализма срещу джамии, както и откритите “лозунги”, издраскани по стените на сгради? И, ако трябва да станем още по-сериозни, наясно ли сте с точните политически възгледи и изказвания на някои от членовете на партия “Атака”, да речем?
Дали така сме възпитани и поради това ни е толкова трудно да бъдем други? Или следваме масовата “тенденция”, страхувайки се да се отделим от тълпата? Всъщност докога ще поставяме в рамки мнения и изказвания, без дори да се замислим кое ни кара да го правим? Защото, ако не търсим причината в себе си, няма кой друг да ни я посочи.
Да се доближаваме, а не различаваме
Може би това е най-важното, на което всъщност никой не ни учи. Никой не ни показва разликата между това да не харесваме нещо и открито да показваме, че не го приемаме. Да проявиш нетърпимост към мързела или завистта е едно. Съвсем друго е да заклеймиш някого, поради факта, че не изповядва твоята религия.
Може да няма вариант да смениш цвета на кожата си, за да разбереш какво е да си черен там, където всички са бели, но ако имаш щастието един ден да остарееш, ще си дадеш сметка за всички онези пъти, в които едно време подминаваше старите хора с бастуни, като нещо ненужно и пречещо ти дори. Смело мога да заявя, че с този вид нетолерантност се сблъсквам почти всеки ден.
И най-важното, което исках да кажа- за да живеем в хармония със себе си и света около нас, трябва повече да се стараем да търсим не това, което ни различава от другите, а онова, което ни сближава с тях.
Нима един човек с различна сексуална ориентация, не може да обича истински? И дали една чернокожа майка учи детето си на нещо по-различно от мен или вас? Не мислите ли, че да сме толерантни до голяма степен означава да се научим да обичаме повече?
Някой беше казал, че обичта е явление, което може да съкрати живота на човека, но тя винаги удължава живота на човечеството. А толерантността- тя е общо благо...за всички ни.
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
Марина Цекова написа:
Преди около 10 години
А какво да мислим за кражбите на ромите по селата,да се правим,че не проблема не съществува или ,че такъв е животът им ??
Дали да сме толерантни и тогава ?? !!