club50plus.bg

Из „Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов

Денят бе, както казах, 20 априлий.
Нищо необикновено. Часът по шест на турски обядвахме; после захванахме да разискваме нещо по специалния си предмет, бае Иван си намираше работа да надникне в стаята ни. Началникът на стражата, Ворчо войвода, си сучеше мустака по войводски около портата.

Писарите за преписвание прокламациите се надпреваряха кой повече екземпляри да свърши: денят беше един от най-прекрасните, дълбока тишина владееше из селото.

Часът към осем и половина обаче, пак на турски, портите на бае Ивановата къща, т. е. вънкашните, се отвориха. Ворчо почака малко да види кой хлопа, но като се увери, че гостите му са хора познати, отвори им.

Удивително!

Едри сълзи, като дъжд, потекоха от очите на всинца ни: всички в един глас извикахме: „Бунт! На оръжие!" После Бенковски се хвърли върху Бобекова, който произнесе най-напред думата въстание, целуна го по устата и без да каже дума, което му бе невъзможно, обърна се да прегърне и своите другари, които така също се заливаха със сълзи...

Трагическа беше минутата!

Панагюрските комисари гледаха със страхопочитание на. сцената, никой не смееше да шавне; всички мълчаха! За говорение имаше много, но чувствата не позволяваха, тия тържествуваха и над благоразумието, и над куражът.

Аз не съм в състояние да предам всичкото величие на тая картина.

- Писмото на Каблешкова! Скоро писмото! – викахме ние в един глас и всеки си протягаше ръката да грабне това писмо.

То се попадна е ръката на Волова, но той не можа да го разпечати, защото ръцете му се разтрепераха. От неговите ръце го пое Икономов и захвана да го чете, но щом произнесе думата „Мили братия", язикът му се преплете и нищо не можа да се разумее от онова, което той четеше.

Съдържанието на това писмо, което най-после Бенковски прочете с висок глас, гласеше следующето:

„Братия!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от екът на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Коприщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков."

Отдолу на писмото стоеше следующата бележка:

„Бях очевидец, когато са извърши сичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов."

- Бунт! Въстание! Скоро, Бобеков, свикай стотиците, удряйте камбаните! Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстанието! На оружие! Какво чакате? Нашите братя се бият вече – ревеше Бенковски, колкото му стига силата, ревяхме всинца...

.........

Датата 20 април е по стар стил. Априлското въстание официално се чества на 1 май.

откъсът е от книгата на Захарий Стоянов "Записки по българските въстания"(„Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец")) - със съкращения