club50plus.bg

На 11 февруари се навършват 260 години от рождението на Александър Хамилтън, офицер, икономист, политически философ, сред първите адвокати по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати. Човекът проектирал правителството на Съединените щати, основен автор на икономическата политика на администрацията на президента Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън по онова време.

Роден и отгледан на карибски острови, Хамилтън учи в Кралския колеж днес Колумийския университет в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. Специализира в защитата на тори и британски поданици.

Вярвайки, че индустрията ще доведе до развитие на икономиката, Хамилтън предлага да се подкрепи създаването на нови предприятия с „Доклад за производствата“. А основен източник на финансиране, според Хамилтън, е облагането на вносните стоки с имат, както и уискито с акциз.

В президентските избори през 1800 г. Хамилтън се бори както с демократ-републиканците, така и със съпартиеца си Джон Адамс. През май 1800 г. републиканецът Аарън Бър печели изборите за щатско събрание, упълномощено да избира електорите от Електоралната колегия, гласуващи за президент.

Появилата се вражда между Хамилтън и Аарън Бър, главен прокурор на Ню Йорк, с когото имат съществени различия, въпреки, че са работили заедно по някои проекти, става непреодолима. Политическите различия между Хамилтън и Бър са подсилени от контрастиращия им произход: Бър е бонвиван със знатен произход с разточителен начин на живот, Хамилтън е имигрант, пробиващ си път със собствени сили.

През 1801 Хамилтън обявява намерението си да се оттегли от Федералистката партия, ако Бър стане техен кандидат-президент през 1804. Бър се кандидатира за губернатор на Ню Йорк срещу кандидата на Джеферсън Морган Луис, но губи, не без участието на Хамилтън. Враждата между Хамилтън и Бър се задълбочава. Противоречията ескалират до обявяване на дуел между двамата спорещи, след размяна на три сприхави писма. Въпреки, че приятели се опитват да изгладят отношенията им, дуелът е обявен за 11 юни 1804 г. Фаталната среща е на скалиста площадка на запад от река Хъдсън в Уийхокен, Ню Джърси, обичайно място за дуели. На същото място също в дуел е убит най-големият син на Хамилтън – Филип. И двамата имат право на два изстрела. Първи е изстрелът на Хамилтън, но той стреля над главата на Бър, което показва, че не е искал въобще да го нарани. Но изстрелът на Бър улучва Хамилтън в корема.

Обстоятелствата около дуела и реалните намерения на Хамилтън вече десетилетия са предмет на спор. Куршумът уцелил Хамилтън оказва сериозни поражения на вътрешните му органи. Според биографа на Хамилтън Рон Черноу обстоятелствата сочат, че Бър е стрелял втори и внимателно се е прицелил. А според Фрийман Хамилтън не е изпълнил добре известната процедура. В случай, че  нарочно е искал да пропусне целта си, това би било знак за Бър да постъпи по същия начин. Години по-късно, когато му се казва, че Хамилтън може да го е подвел на дуела, лаконичният Бър отхвърля това твърдение. Парализиран Хамилтън знае, че е смъртоносно ранен. След тежко  страдание умира следобеда на 12 юли 1804 г. Какво ли би ставало, ако днешните наши политици разрешават политическите си спорове в лични дуели, а не с помощта на други „оръжия”, като компромати, нападки, инсинуации и пр.

Хамилтън дълбоко повлиява на правителството в полза на републиканските принципи. Неговата националистическа и модерна визия е отхвърлена от джеферсънианската „революция от 1800“. Но след слабостта, излязла наяве чрез войната от 1812, бившите опоненти на Хамилтън започват да поддържат неговите програми за национална банка, тарифи и мита, вътрешни подобрения и сухопътна и морска армия. Много от идеите на Хамилтън се приемат напълно, макар и непризнати приживе като техен директен вдъхновител. Неговият стил на национализъм се възкачва наново към 1900 г.

Като ученик на Хос и Монтескьо за него държавата е гарант на общия интерес, а човешкото творчество е основата на цялата икономика. Правителството да е енергично, в ръцете на най-надарените и най-разумните. За управлението от народните маси Хамилтън казва: "Народът е бурен и променлив, рядко отсъжда или решава разумно".

Свободата е свързана с имуществото, чието неравно разпределение е свързано с човешката природа. Хамилтъновият федерализъм е успешен политически инструмент на либерализма и разделението на властите. Подобно на Джеферсън, Хамилтън е елитист и индивидуалист, но неговите  идеи се противопоставят на утилитаризма и подсиления оптимизъм на бъдещото управление на САЩ.

Неговата интерпретация на Конституцията, че Конгресът трябва да прави всичко, което би било „необходимо и подобаващо“, създава прецеденти за федералната власт, които все още се използват в съда и при конституционно тълкуване. Видният френски дипломат Шарл Морис дьо Талейран, бил през 1794 г. в Съединените щати, пише „Аз считам Наполеон, Фокс и Хамилтън за тримата най-велики мъже на нашата епоха, и ако трябваше да избирам между тримата, бих дал без колебание първото място на Хамилтън“, добавяйки, че Хамилтън интуитивно е разбрал проблемите на европейските консерватори. Макар, че неговите опоненти и дори съпартийци да го считат за опасно аристократичен, все пак признават, че Хамилтън притежавал първокласен интелектуален капацитет и морални качества на почтеност и чест в значима степен. Следващи политици и президенти, като Хърбърт Кроули, Хенри Кабот Лодж и Теодор Рузвелт насочват вниманието си идеите на Александър Хамилтън в края на 19 век като поддръжници на силно федерално правителство. Няколко републиканци от 19 и 20 век влизат в политиката, като пишат похвални биографии на Хамилтън.

По времето на Американската гражданска война портретът на Хамилтън започва да се използва на банкнотите от $2, $5, $10, и $50, а това продължава и до днес, като най-яркият пример е текущата  банкнота от $10. Хамилтън е изобразен и на серия от спестовни облигации.

Много градове из Съединените щати носят името на Хамилтън.

Някои считат Александър Хамилтън за "светеца-покровител" на Американската школа по икономическа философия, твърдо поддържал правителствената намеса в полза на бизнеса.

Малцина, с изключение на американските президенти, са били почитани повече от веднъж на американски пощенски марки и Александър Хамилтън е един от тях.