club50plus.bg

Все по-млади хора стават "стари" за работодателите

Антон е излязъл и днес рано-рано. Обикаля сивия столичен квартал с възможно най-евтиното кафе в ръка. Чака да стане 10 часа и да се отправи към поредния адрес за работа, който е намерил в интернет. Даже и да е в другия край на града, той се запътва пеш не защото е любител на дългата утринна разходка, а защото не може да си позволи левче за метрото.

Тази сцена се повтаря всеки делничен ден вече 6 месеца. Човекът остава без работа почти веднага след като навършва 45 години. С диплом за професионален управител на хотели и ресторанти, той е принуден да приема всякаква неквалифицирана работа, включително и като общ строителен работник. Униженията се нижат едно след друго.

„Работих 3 седмици без прекъсване в заведение в Бояна, от сутрин до 10 ч вечерта, и накрая ми платиха 50 лева. Напуснах не толкова заради тежката работа, а заради отношението на работодатели и началници. Всичките бяха на малко над 20 години, нямаха никаква представа от работата, но се държаха така, сякаш съм последният нещастник. Може би заради това ми платиха и по-малко, отколкото на чистачката в нашата кооперация", разсъждава Антон.

За 6 месеца е получил десетки откази за работа по специалността си и причината винаги е... възрастта. Обяснение за тази отчайваща сегрегация никой не му дава. Годините се оказват проблем не само за работа в заведения, но и в големите хранителни вериги, когато не се изисква никаква специална квалификация, освен традиционното клише „възможност за работа в млад и амбициозен екип" и „желание за израстване в професията".

„Какво израстване, когато кандидатстваш за хамалин в склад за хранителни продукти? Подигравката е пълна и имам чувството, че всички обяви са проформа. Единственото условие е да си млад, за да могат лесно да те правят на маймуна", убеден е Антон.

Нашият герой е напълно прав, защото масовата практика показва, че кръчми, закусвални, пицарии и всякакви заведения с гръмки имена имат порочната практика да

плащат само в краен случай

„Обиколила съм няколко заведения. Наемат те пробно за седмица или месец като изпитателен срок, а работата е да миеш чиниите, например. След като свърши месеца, те освобождават без да ти платят, като обяснението е че не ставаш за тази работа", обяснява Елена, която е на 51 г.

Номерът с изпитателния срок се е повторил над 10 пъти. Истината е, че работодателите у нас обичат младите не заради квалификацията им, а най-вече заради ниските заплати, които им плащат – нещо, което трудно може да мине при човек със стаж, и над 20 г. опит в бранша зад гърба си. Оправдавайки се с кризата, работодатели масово не подписват трудови договори, пестят осигуровки, дават смешно малки заплати и остават в силната позиция да те уволнят във всеки момент, защото винаги има един млад и неориентиран младеж, който ще дойде. И ще го вземат – пак с нагласата, че е ще е само за няколко седмици. Хората на възраст над 40 г. не могат да спечелят подобно безсмислено състезание.

„Важното е да се подчиняваш безпрекословно, без да задаваш въпроси. Всякакъв опит да оспориш и наглед безмислена заповед е крачка към изгонването. Вярно е, че в повечето случаи няма какво да губиш, защото и малкото пари зависят изцяло от кефа на шефа", твърди Антон.

От неговите разкази, които поразително напомнят историите за смяна на професии на американския писател Чарлз Буковски, разбирам, че за новия тип мениджър е значително по-важно да се подчиняваш и да си под постоянен контрол, отколкото да си квалифициран. За квалификация те питат проформа, единствено с цел да те уволнят по-лесно, в случай че нямат друго, за което да се хванат, а е дошло време за плащане.

Този подход на новоизпечените работодатели тип „татко ми купи кръчма" има и своето обективно обяснение. Самите те обикновено са некомпетентни да ръководят дори и малко предприятие. Нямат представа какви хора са необходими, как да им разпределят работата, какво да изискват от тях, как да се отнасят и какво е справедливото отношение и заплащане.

В Париж или Мюнхен, или във Виена почти не можеш да срещнеш млад сервитьор. Тази професия изисква квалификация и никой няма да те наеме,

само защото си млад и хубав

Това не може да се случи даже в семейните ресторантчета и хотели. Квалификацията е задължителна, договорите са железни, хората са спокойни, че утре ще си получат заплатата и няма да ги изгонят, само защото шефът току-що е навършил 20 г. и днес не е на кеф.

За съжаление у нас ситуацията е точно обратната. Млади и некомпетентни мениджъри има не само в този бранш, но и в много фирми за производство и услуги. Честа практика през последните години (случва се даже и в държавната администрация) е да назначат някого без необходимия ценз за длъжността. Чакат го 2-3 години да завърши висше образование, а през това време „младият и даровит" кадровик си играе със съдбата на десетки хора с по-добро образование, дългогодишен опит и два основни недостатъка – възраст и липса на роднинска връзка с шефа.

За мнозина това може и да е клише, но всъщност се среща в пъти по-често, отколкото можем да си представим.

Ясно е, че в частния бизнес роднинството е и начин за сигурност. В изпадналата в дълбока криза Гърция семейните фирми са на особена почит. Ако в даден бизнес всички са от семейството, държавата опростява до 50% от данъците. У нас семейният бизнес си е просто форма на шуробаджанащина.

Най-лошият вариант на малък частен бизнес е когато развитието на компанията е изцяло подчинено на идеята собственикът да забогатее колкото се може повече и по-бързо. Това е типично за България и обяснява донякъде проблемите в този сектор и липсата на инвестиции за развитие. Обяснява и неволите на много работници, особено по-възрастните. Те са първите жертви.

„Последната ми работа на договор бе в края на миналата година в голяма фирма за кетъринг. Собственикът обяви по 250 лева премии за Нова година, но не ги даде, а... замина на почивка на Малдивите. Забавиха се даже заплатите, а на всеки въпрос се отговаряше стандартно – имайте търпение в криза сме. Криза нямаше само за човека на Малдивите. Раздаде „коледните пари" след Нова година, а мен ме съкрати, защото бях питал повече от необходимото", разказва Антон за друго свое премеждие.

Случката не е изключение, а правило за поведението на едноличните собственици в наши дни. Така е, защото

защитата за работника в частния бизнес е почти нулева

Синдикати там няма, а ако ги има, те са проформа и близки до началството.
Липсата на синдикална защита се допълва и от пълната абдикация на държавата от проблемите на безработните и особено на тези, които са над 45 години.

Един от възможните изходи на човек, изпаднал в такава ситуация, е да се потърси професионален съвет от фирма, която се занимава с подбор на персонала.

„Има няколко железни отправни точки, когато такъв човек търси работа. Никога не трябва да се отказва и унива. Трябва да е настойчив. И на интервюто винаги да е с перфектен външен вид", твърди Гергана Москова от фирма за набиране на персонал.
Според нея времето без работа не трябва да се губи само в търсене, а да се отдели и за самоосъвършенстване. Добър вариант са езиковите курсове и курсовете за преквалификация. И понеже човек без работа няма пари, трябва да се регистрира в бюрата по труда и именно там да се опита да завърши подходящ курс.

Дали подобен подход ще се окаже подходящ за Антон, бъдещето ще покаже.

Героят на нашата история вечер не бърза да се прибере вкъщи. Живее сам. Няма с кого да сподели и обсъди своите неволи.
А отскоро има и друг проблем. Спрели са му и тока, който не е плащал от 3 месеца.

„Чувствам се загубен, а съм само на 45", тъжно констатира Антон, но продължава да вярва, че ще успее да намери себе си.
И работа, разбира се.