club50plus.bg

Историята на един учител... бивш учител

Искам да разкажа една малко тъжна, но истинска история, случила се наскоро. В нея става въпрос за неписания нравствен кодекс, на който сме избрали да служим или не. Всичко това пречупено през темата за образованието. Но... едно по едно.

Главен герой в историята е Николай. Завърши висше образование с отличен, специалност българска филология, а скоро след това се яви на конкурс за учителско място в езиковата гимназия в града, в който живееше. Спечели конкурса безапелационно, изпреварвайки честно останалите близо 30 кандидата, разчитайки единствено на собствените си знания. Скоро след това Николай започна работа. Учителства почти две години. Само за това време успя да спечели родители, ученици, колеги, имаше чудесен подход, разбиране и любов към предмета, която любов успяваше да предаде и на учениците си. Преди месец беше уволнен. В момента продава чорапи, шалове и шапки в неотоплен магазин и едвам свързва двата края. Ще стане дума и за това.

Учителската професия в днешно време е доста неблагодарна

и едва ли казвам нещо ново. Трудно е да бъдат мотивирани децата да учат, трудно е да бъдат и контролирани. В цялата тази безидейна, хаотична и дори агресивна ситуация, учителите са се превърнали в мишени, а нерядко и в жертви. Те трябва да се справят, освен с учебното съдържание и ежегодно променящите се изисквания, също и с всичко онова, от което родителите са абдикирали по отношение възпитанието на децата си. Повечето родители не подозират за собствената си абдикация и осъзнават резултата едва когато детето им застане наравно с другите деца и видимо има проблеми в учебния процес. Тогава родителите насочват цялата си агресия върху учителя, считайки него за главен виновник за това детето им да не е най-успяващото и примерното в училище. Никой не търси грешката в себе си, далеч по-лесно е някой да бъде посочен. А никой учител, пък бил той и най-добрият, не може да компенсира първите най-важни години в живота на едно дете.

Не казвам, че учителите са безпогрешни. Напротив. Немалко от тях в днешно време не разполагат нито с човешкия ресурс, нито с мотивацията, нито с достатъчно добра педагогическа подготовка, за да реагират адекватно на все по-високите изисквания на динамично развиващата се училищна среда. Но колцина са онези смислени млади хора, които биха се заробили в училище в днешно време? Абсурдността на условията, в които се налага да работи един учител (включвам тук цялостната образователна система, вечно недоволните родители, възпитанието на собствените им деца и т.н.) са довели дотам хората с повече възможности да търсят начини за реализация, различни от учителстването. За щастие има изключения –

хора, за които учителската професия е призвание

и работят заради едно вътрешно удовлетворение и някакво архаично чувство за дълг към подрастващите, а и към самите себе си.

Николай бе един от тези хора. В момента той не работи като учител. Продава чорапи, шапки, шалове, ръкавици и др., но понеже собственикът на магазина, в който работи, пести от отопление, през студените месеци Николай стои с шапка и с яке в помещението. Казват, че срамна работа няма, стига да е честна и аз съм съгласен с това, но въпросът е как и защо човек с подобни качества, който може да бъде така полезен в агонизиращата ни учебна система, трябва да стои с посинели пръсти на ръцете и потропващ от крак на крак в магазин без отопление.

Един от учениците на Николай, на име Кирчо, произхождащ от доста заможно семейство, демонстративно отказвал да прочете дори ред по предмета, обосновавайки се с това, че баща му държи магазини в града, спонсор е на какво ли не, затова учителят ще му пише шестица – ще не ще. Въпросният младеж сутрин слизал от лъскав автомобил, който шофьорът нарочно спирал в двора на училището, за да може Кирчо да бъде виждан от всички. Николай се стремял наблюденията му върху учениците извън класната стая да не влияят върху начина, по който ги оценява. Той смятал, че всичко трябва да е прозрачно, честно и открито, затова съдел за учениците си само по техните знания, без да се влияе от други фактори. Да, обаче момчето отказвало да говори по предмета – не само по неговия – като надменно се присмивал на преподавателите в опитите им да му задават каквито и да е въпроси, свързани с учебното съдържание. Когато назрял въпросният конфликт с Кирчо, директорът на гимназията извикал Николай и му дал да се разбере, че Кирчо трябва да получи отличен. Всички други учители щели да си затворят очите. Директорът категорично не приемал никакви възражения и настоял Николай да отстъпи, ако не иска да си търси нова работа. Николай не можел да допусне, че ще прилага двоен критерий при оценяването на учениците си. Не знаел с какви очи ще ги погледне следващата година и как ще им говори за честност, дълг и нравствени добродетели като сам ще ги е погазил.

Написал двойка на Кирчо. На следващия ден директорът повикал Николай, бесен от случилото се. Станало ясно, че бащата на Кирчо е идвал и вилнял в директорската стая. Николай бил уволнен. Трябвало да си търси нова работа.

Гледам го как седи в магазина – млад човек, с чудесен потенциал като преподавател и като човек, с изключително отношение към литературата и жаден за работа, въпреки мизерните условия, които му предоставя днешното училище.

В малкия град намирането на работа не е лесно нещо

Не знам и дали огорчението и обидата не са станали причина да се завре в тая дупка като продавач. На въпроса как издържа в това положение, той шеговито отговаря, че поне продава шапки и шалове, които може да ползва в краен случай на премръзване, а далеч по-лошо щяло да е да продава нещо, което не може да облече.

Питам се колко от нас биха взели неговото решение? Правилно ли е? Та нали по този начин се лишаваме от един чудесен преподавател и от това в крайна сметка страда цялото ни образование. Ако си беше затворил очите, останалите деца щяха да имат и понастоящем учител, който наистина щеше да им даде много. Вероятно всеки би имал различен отговор на въпроса, обосновавайки го със съответните аргументи.

Едно нещо обаче знам със сигурност – образованието е най-важното нещо за една държава и нищо хубаво не ни чака, ако най-светлите представители на будната съвест продават чорапи и шапки в мизерни, неотоплени помещения. Докато през онова време много от онези, които биха се навели във всяка една ситуация, учат децата ни.