club50plus.bg

„Търсим смелите, сърцатите, онези с гражданска доблест – за да ги отличим и поощрим“ е мотото, под което се присъжда тази награда от 2008 година насам

На 10 декември, Международния ден на правата на човека, Българският Хелзинкски комитет връчи годишните си награди „Човек на годината 2010“ за принос към правата на човека.
Големият приз тази година отиде в ръцете на адвокат Даниела Доковска заради застъпничеството ѝ за правата на децата с ментални увреждания в домовете.

„Доковска е може би най-добрият наказателен адвокат в страната, който последователно се застъпва за правото на справедлив процес и правна защита. Тя олицетворява благородството на адвокатската професия и напомня на държавата за обещанието никому да не се отказва справедливост“, каза председателят на журито адвокат Маргарита Илиева при връчването на наградата.

„Тя с овладяна решителност и разум се противопоставяше на опитите на властта да създаде законодателство, което накърнява интегритета на правосъдието и реже правата на хората в процеса“, каза още Илиева. „Винаги се е борила законът да е нравствен, правосъдието да е почтено, държавата да е порядъчна и процесът да е честен. Хората да получат справедливостта, която заслужават – без оглед, че обществото или властта искат да ги смажат.“  

Специална награда „Активист 2010“ получи младият юрист Петър Кичашки, който от инвалидната си количка е успял да спечели 22 дела срещу държавата за недостъпна архитектурна среда за хората с увреждания. Той определи мисията си така: „Когато гражданите се страхуват от държавата, имаме тоталитаризъм, а когато държавата се страхува от гражданите, има демокрация. Ние сме тези, които трябва да накарат държавата да се страхува.“

С почетни споменавания бяха отличени съдебните решения, постигнати от:
Снежана Денкова, юристка и майка, загубила 17-годишния си син в борбата с дрогата, осъдила МС за липсата на политика за защита на наркозависимите хора;
Ангелина Бонева, осъдила министъра на здравеопазването заради бездействието да осигури на онкоболните лечение;
Георги Елчинов, за застъпничество за правата на пациентите в целия Европейски съюз;
Организаторите на София Прайд 2010, младежката организация „ЛГБТ действие“, фондация „Куиър България“, Радослав Стоянов и Добромир Дибрев, застъпници за правата на гей, лесбийки, бисексуални и транссексуални хора.

С Втора награда бе отличена адвокат Валерия Иларева, която работи за правната защита на бежанци и имигранти, а Трета награда получиха Константин Павлов и Илия Марков от организацията „Електронна граница“, която поде кампания за неприкосновеност на комуникациите и за правата на интернет потребителите в България.

Миналогодишната носителка на приза „Човек на годината“ Теодора Захариева връчи Специалната награда на публиката на журналиста Иво Инджев, за когото са дали гласа си 1485 участници в онлайн допитването.

„Да стърчиш самотно на фона на прегърбените до теб е достойно“, отбеляза Захариева. „4 милиона посещения в личния му блог за три години говорят, че има глад за истина у нас.“

„Ние търсим смелите, сърцатите, онези с гражданска доблест – за да ги отличим и поощрим“ е мотото, под което организаторите присъждат тази награда от 2008 година насам на 10 декември – Международният ден за правата на човека.

От 1 септември до 31 октомври всеки можеше да номинира човек или организация –заради конкретни правозащитни постъпки, извършени в периода ноември 2009–октомври 2010 г. Журито допускаше онези номинации, които отговарят на критерии, посочени в сайта на БХК.

Близо 5500 човека са гласували онлайн, а посещенията са надхвърлили 47 хиляди (при 15 хил. миналата година). От 27 номинирани един се отказа в полза на колега от същата организация и пред журито бяха поставени 26 кандидатури от различни области на правозащитната сфера.

Сред номинираните за 2010 г. бяха още:

адв. Диана Даскалова, за правната защита на бежанци и имигранти;
Джавед Нури, активист за правата на бежанците и имигрантите в България;
д-р Владимир Атанасов, изправил се срещу политиката на Министерството на здравеопазването заради „финансовия и организационен колапс в болничните заведения“;
доц. Константа Тимчева, за проявена човешка и лекарска доблест в защита на онкоболните си пациенти;
Иван Димитров от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания;
Анета Феодорова и Светлана Атанасова от асоциация Муковисцидоза, две майки, номинирани заради упоритата им борба с институциите;
Виза Недялкова, журналистка;
Виолина Харалампиева, инициатор на акция в подкрепа на хора, живеещи на ръба на бедността;
Ивелин Кичуков, за „работата му за насърчаване на социалната отговорност сред българския бизнес“;
Пенелопе О'Съливан от фондация „Сийдър“, работеща за интеграцията на деца с увреждания в обществото;
Александър Миланов, млад човек, отдал почти десетилетие за защита правата на децата, самият той отраснал в дом;
Виктория Зарева за борбата й за правото на равни условия при класирането на деца в столичните детски градини;
ХОРА (Хора срещу расизма), гражданска група – инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията.

На 10 декември 2008 г. БХК за пръв път връчи наградата си за принос към правата на човека. Първите лауреати бяха съдиите от Върховния касационен съд Албена Бонева, Костадинка Арсова и Мими Фурнаджиева.

Наградите „Човек на годината“ нямат финансово изражение. Целта им e да дадат символично признание. Носителят на голямата награда получава статуетка и грамота, останалите наградени – плакет и грамота.

Миналата година с голямата награда „Човек на годината“ бе отличена учредителката на Центърa за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева. Носител на наградата на публиката стана „Спаси, дари на...“ – организация, която подкрепя кампании за лечение на деца.

Българският хелзинкски комитет е независима, неправителствена организация за защита правата на човека. Основан през 1992 г., той осъществява мониторинг на правозащитната ситуация в България в няколко приоритетни области: права на личността, на жените и хората с увреждания, на етническите и религиозните малцинства, права на детето, защита от изтезания и малтретиране, права на бежанците и мигрантите, свобода на словото и достъпа до информация, положението на хората в затворени институции, проблеми на системата за наказателно правосъдие.