club50plus.bg

Идеята за висше училище в България възниква през Възраждането. Видни българи, културни и духовни дейци, радетели и пазители на българското, като Васил Априлов, Иван Богоров, Константин Фотинов, Иван Селимински, Гаврил Кръстевич,  придобили своето образование в чужди университети, жадуват за създаването на българско висше училище, неотстъпващо по нищо на утвърдените европейски университети. Тяхната мечта става реалност 10 години след Освобождението.

Още през 1880 г. тогавашното Министерство на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество. Той включва идеята за образование след завършването на класическа гимназия, което образование да включва юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки.

Седем години по-късно, министърът на просвещението Т. Иванчев издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Само година е нужна, за да се отчете положителния резултат и на 8 декември 1888г., Народното събрание решава да преобразува Висшия педагогически курс във Висше училище.

Българският народ горещо прегръща идеята за развитие на просветата и образованието и я подкрепя чрез множество дадения. Откроява се това на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Те предоставят за изграждането на първото Висше училище в България 10 200 кв. м земя и 6 800 000 златни лева.

Началото

на просветното дело на Висшето училище е поставено на 1 октомври 1888г. с едно отделение – Историко-филологическо, което включва три направления история, славянска филология и философия с педагогика. Първите преподаватели, останали в историята като "новите седмочисленици" са Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станимиров и Иван Данев. Всички те са със солидно образование, получено в Европа. Първият випуск на Висшето училище се състои в скромния брой от 43 студенти, всичките мъже.

Година по-късно се открива Физико-математическото отделение, а след още 3 години, през 1892 година, и Юридическото. Висшето училище се преобразува в университет под името “Български университет братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” през 1904 г., а в интервала 1918 до 1923 г. се откриват 4 нови факултета - Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски, Ветеринарно-медицински. Бързото развитие на университета го прави сравним с утвърдените европейски университети.

От него водят началото си висши училища като Висшия икономически институт, Медицинска академия, Ветеринаро-медицинския институт, Селскостопанската академия. Това се случва в периода 1947-1952 г., когато Народното събрание приема закони, с които отделя факултети и институти от структурата му. Някои от тях са възстановени като факултети през годините.

Днес СУ е най-престижния български университет, най-добре представен сред висшите учебни заведения в национални и  международни класации. За тези 125 години той се е променил, но и съхранил традициите. В момента в Алма матер се обучават 22 000 студенти в 16 факултета. Запазени са традиционните специалности, като българска и славянска филология, история, философия, педагогика. Ходът на времето налага въвеждането на нови, като журналистика, връзки с обществеността, медии и комуникация,  както и изучаването на все „по-екзотични“ езици. Непрестанно се обогатява Университетската библиотека, чиято сграда, заедно с тази на Ректората, също е натоварена с много история и значимост за България .

Сградата

на Ректората е своеобразен архитектурен паметник. Истината е, че проектът за строежа е бил много по-амбициозен. Френският архитект Анри Бреансон имал идея за 10 сгради, които е трябвало да бъдат разположени на мястото на днешните Ректорат и Университетска библиотека, както и Докторската градина. Времето за реализирането му обаче не стига – кризата, която последва Първата световна война налага ограничения и моментът не е подходящ за мащабни проекти.  С редуциран бюджет, строежът продължава. На 16 декември 1934 година сградата е тържествено осветена. Пред фасадата са поставени изработените от Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет — братята Евлоги и Христо Георгиеви. На скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев се дължи разнообразната украса на Ректората.

Сградата „с двете лъвчета“ пък е първата, построена с ясното съзнание, че е предназначена за библиотека. Жаждата за знание и уютът, който лъха от нея, я правят любимо място за прекарване на свободното време на студентите. Събрала в себе си мъдростта на времето сред множество стари и нови книги, тя поддържа духа на българското висше образование.

Сред

възпитаниците

на университета откриваме редица познати имена на писатели – Валери Петров, Константин Константинов, Тончо Жечев, Веселин Андреев, Асен Разцветников, Йордан Стубел, Веселин Ханчев, Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Никола Ракитин, Димитър Талев и много други. Лица от политическия живот на България – президентите Жельо Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, бившият министър-председател Иван Костов, първият български еврокомисар Меглена Кунева, политикът Любен Беров. А знаехте ли, че любимата на всички актриса Стоянка Мутафова е завършила славянска филология?

Ако и вие се нареждате сред възпитаниците на първия български университет, споделете с нас вашите спомени, свързани с него. Съвсем малко време остава до края на фотоконкурса История и Традиции, в който може да се включите със снимки. Продължаваме с интерес да очакваме и материалите ви по инициативата Стани четен автор.