club50plus.bg

Заселването по земите на днешна София датира от неолита, ако се съди по праисторическите селищни могили - едната в кв. Слатина (VI хил. пр. Хр.), а другата - в центъра на столицата, зад Националната художествена галерия. Античните автори отбелязват името на племето “серди”, заселили се трайно на територията на днешното Софийско поле. Името, вероятно от келтски произход, преминава и върху главното селище на траките в региона- Сердика, Сердон полис (спорна теза), а след това и върху развилия се тук, след I век сл. Хр., голям град. По времето на Омуртаг (814-831) Сердика е преименувана на Средец,  през 1018 – 1194 г., времето на византийското владичество, става Триадица- Агиа Триада (или по времето на Юстиниан I Велики (527-565 г.), последният период от разцвета на града през античността) . София- към края на XIV век. (1) Интересен факт и загадка сред археолозите и историците е: “Какво е завладял Крум при обсадата на тези земи през 809 г.?”, по думите на д-р Марио Иванов, защото средновековна Сердика  не е открита в укрепената част на античния град.

През 284 г. за император бил провъзгласен Гай Аврелий Валерий Диоклециан, който става пълен господар в империята през 285 г. Той прави политическа реформа и въвежда домината (господарство) или тетрархията (четиривластие). Тази форма на управление се състояла от двама августи и двама цезари, избирани по заслуги. Установявайки тетрархията, Диоклециан избрал за втори август Максимиан Херкулий, като след тях, през 305 г., се запазил за известно време принципът, но не и 20-годишното време за управление. За цезари били провъзгласени Констанций Хлор, баща на бъдещия Константин Велики, който трябвало да управлява Галия, и тракиецът Гай Галерий Валерий Максимиан, поставен начело на балканските земи, останали в негова власт до 311 г. През тази година бил издаден и Едиктът на Галерий за религиозна толерантност, на който се базирал Миланският (Медиолански) едикт на Константин и Лициний от 313 г. След 305 г. за августи били провъзгласени Галерий и Констанций I Хлор, като това е времето на граждански войни, когато няма цезари - всички цезари се провъзгласяват за августи (императори). През 307 г. Константин успява да се наложи като едноличен император и назначава тримата си синове за цезари.

През 294 г. Диоклециан направил обиколка из Балканите, като посетил Сердика между 24-28 юни.  Тогава вероятно дал нареждане за строеж, както и финансиране,  на амфитеатър. Мястото му било определено от съществувалия театър, строен по времето на династията на Северите (края на II и началото на III век), който бил разрушен през 268-269 г. при нашествието на готите. 

През 1919 г. при изкопни работи за строителства на жилищна кооперация на ул. “Св. София” № 5 в гр. София е открита фрагментирана каменна плоча- афиш, сега в експозицията на Националния археологически институт с музей при БАН. Тя има правоъгълна форма с липсваща малка горна част. На лицевата й страна са скулптирани релефни сцени. В централната част на паното са представени  борби на хора с животни и на животни с животни. Изобразени са лъвове, бикове и мечки, биещи се помежду си или с хора, последните от които могат да бъдат интерпретирани като гладиатори. В долната част на паното е изобразен подиум, върху който са представени актьори с маймунски маски, подсказващи някакво представление. Върху цялата лява четвърт на плочата схематично е изобразена триетажна сграда, като третият етаж завършва с арка. В паната на втория и третия етаж са изобразени статуи, които са украсявали сградата по външната фасада. Този факт подсказва наличието на обществена сграда в антична Сердика, а представените схватки на хора и животни я определят като амфитеатър. Въпреки мащабните археологически разкопки на Сердика в средата на ХХ век, такава обществена сграда не е открита. През 2004 г. при изкопни работи за ново строителство на ул. “Будапеща” № 2-4 (хотел Арена ди Сердика) работници откриват руини на голяма обществена сграда, която се идентифицира от археолозите като амфитеатъра на Сердика. 

Следва

            Съставител: Агнеса Данаилова

Материалите за статията са предоставени от Жарин Величков ©- историк и археолог, ръководител на археологическото проучване на амфитеатъра на Сердика.

Амфитеатър (“двоен театър”)

Използвани източници:

1. Археологическите паметници в София  изд. ИТУС 98 ЕООД, С. 2011 г.

2. Градът в Тракия и Дакия през късната античност Велизар Ив. Велков, издание на БАН, С. 1959 г

 3.   История на България, том I Институт по история, издание на БАН, С. 1979 г.

4.   Сборник научни статии, посветени на София     изд. от Силфида ООД по поръчка на Столична община и ОП “Стара София”