club50plus.bg

България все още има много и чудесни млади хора, казва в интервю за Клуб50+ политикът Атанас Семов. Всеоще можем според него да предложим на онези, които са напуснали родината в последните 10-15 години, силни изкушения да се върнат.

Г-н Семов, израснали сте в семейството на един от най-големите душеведци на българския народ – вашият баща Марко Семов, как според вас ни се отрази преходът към демокрация и промени ли се българинът?
Националният характер не се променя така бързо. В различни епохи обаче се проявяват различни качества – и се боя, че в тези 20 години изпъкнаха потисканите преди това силна склонност към крадливост и злоупотреба с власт и особено силно разделящата ни от Европа стръв към спасяване поединично. Тя обяснява и бурната емиграция, и роенето на стотици партии, и крадливостта.
Иначе – мисля, че за пореден път пролича забележителната българска находчивост, изобретателност, хитрост – за съжаление, предимно в посока към сенчестото...
И още нещо: ужасната ни неспособност да избираме достойни водачи...

Сега, ако не бяхме в ситуацията на употребени и изхабени хора, ако имахме едно развито общество и нормален живот, къде щеше да е страната ни?
Щеше вече да е там, където се надявам да я видя след 5 до 10 години – сред успелите, стабилни и усмихнати европейски народи. Ако се приеме нова конституция, която да премахне предпоставките за корупция и безнаказаност във властта и се даде възможност за водеща роля на мислещите и можещите, България много бързо може да настигне народи, които нямат други основания да са по-напред, освен по-нормалния си политически живот – като унгарците или словенците, да речем!

Защо младите хора ги няма в България и тревожно ли е това?
Не е вярно, в България все още има много и чудесни млади хора – тревожно е, че и те вече гледат предимно отвъд границата. Убеден съм, че можем да предложим на онези, които са напуснали родината в последните 10-15 години силни изкушения да се върнат – и да донесат безценния опит на сравнението с по-напредналите!

Селата ни обезлюдяват, в градовете се роят гета, топим се като нация, страшно е дори само да напомним за убийствата, извършвани от деца с непонятна жестокост за възрастта им, но и тях ги убиват - има ли надеждата за спасение?
Не се „топим" – ние сме най-бързо изчезващата нация в света! И цялата абсурдност е в израза „дебнеща надежда". Не, дебне ни заплахата, а надеждата се е свила под миндера – отново излъгана от празноглави политици, от безмозъчни управници, чието мислене започва с белезниците и свършва с показването на белезниците по телевизора... За мен съдбовен приоритет на България е спирането на демографската катастрофа, спасяването на образованието чрез обявяването му в новата конституция за стратегически, т.е. главен национален приоритет и бързото, шоково повишаване на доходите. Без това сме обречени на циганизация, криминализация, бедност и разруха!

Гордият японски народ допреди век-два е измирал от глад поради липса на природни ресурси, което наред с бедствените катаклизми те са превърнали в спойка за единение на нацията, българинът сега гладува, селското му стопанство е в продоволствена криза и без цунами, в какво бъркаме?
Най-страшното цунами, което помита и икономиката, и идентичността ни, е корупцията! И понеже е израз на политическа неграмотност и цинизъм да „променяш материала или чипа", далновидното е да промениш правилата. Затова виждам спасението единствено в нова конституция, която дава реална власт на гражданите – чрез референдуми по основните въпроси, който да позволява непрекъснат и реален контрол над всички държавни органи – чрез възможност гражданите да отзовават, да свалят от поста му всеки избран. Да намалява наполовина броя на депутатите, днес анонимни брокери. Да премахва всички имунитети, които днес позволяват безнаказано безчинство. Да урежда избиране от хората на ръководителите в съдебната система – председателите на окръжните съдилища и прокуратури. Да закрепва образователен ценз за всички длъжности, да съдържа разпоредби за минимално европейско равнище на доходи и социално достойнство. Защото няма никакъв смисъл от „фискална стабилност", ако отделния човек стабилно гладува!
Продължително гладният губи сетива за доброто и лошото, за ред и законност, за национална идентичност и за лична значимост – и се превръща в лумпен, готов на всичко. Това ни води до абсурдни управници като Борисов, а те – до все по-дълбока бедност вътре и унижение навън!

Кои са печелившите направления, в които можем да се развиваме и какво може да се направи в краткосрочен план, но така че да има осезаемо отражение в живота ни?
Повтарям го – ликвидирането на корупцията чрез конкретни властови действия и чрез промяна на Конституцията. Сметката всъщност е много проста – само от контрабанда, ДДС-измами и източване чрез държавни поръчки, държавата губи над 5 млрд. лева годишно. Само за една година тази сума може да се насочи към удвояване на най-ниските заплати и пенсии и към изчистване на задълженията на бизнеса, т.е. към нови работни места. И само за две години резултатът може да се види, почувства и осмисли. Но това означава край на прехода на грабежа и политическото обяздване на драмата на народа – и затова всички партии на статуквото всячески се противопоставят на нашата спасителна кауза за нова конституция.

Многократно заявявахте, че настоящата конституция не е добра и трябва да се изработи нова, обяснете ни какво не ви харесва в нея, защо е наложителна промяна, но така, че и бабата в едно село да разбере?
Казвал съм го хиляди пъти: днешната конституция урежда безотговорност и безнаказаност на властта, а гражданите са демократична рая! Те са бедни и обезверени заради грабежа, който тази конституция позволи – ако приемем нова, грабежът ще секне и дори обикновената баба ще заживее по-добре. Веднага, не след години!

Какво ще пожелаете на българите?
Малък съм да пожелавам нещо на народа си, мога само да се поклоня пред мъдростта му.