club50plus.bg

Това наше кулинарно наследство е толкова ценно, колкото и френската гастрономия

Зелевите сърми за Бъдни вечер или капамата за Коледа и Нова година са най-вкусни, ако си имате собствена каца със зеле. Е, може и бидон на балкона, стига да е остъклен и да не замръзва. А ракийката най-върви с домашна туршия...

Не слагате зеле? Не правите домашни консерви? Е, тогава този текст е може би точно за сверяване на вашия "часовник".
Защото все някой в семейството на 62% от пълнолетните българи всяка година произвежда буркани със сладка, лютеница, кьопоолу, зеленчуци в саламура (туршии) и други. Още 8% го правят от време на време, но не задължително. Твърдо "не" на домашната консерва казват 29% от българите (вие наистина ли сте сред тях?). Данните са представителни и са от последното национално проучване на ББСС "Галъп интернешънъл", направено през ноември.

Да, въпреки огромното разнообразие на храни по българските супермаркети и пазари, преобладаващото мнозинство от българите все още произвеждат домашни консервирани хранителни продукти. В повечето случаи без изкуствени консерванти. Това е много важно, особено, когато става дума за храни, предназначени за консумация от деца. Нещо повече – някои семейства ги произвеждат точно заради децата.

Тези факти се нуждаят от някои пояснения, в противен случай може да предизвикат странни, неуместни, неверни, а даже и неособено ласкави заключения за съвременния българин, горд член на Европейския съюз. Най-бедният, вярно, но все пак със собствено кресло в най-трудно достъпния затворен елитен клуб в света.

Първото нещо, което е хубаво да се каже още в началото е, че домашната консервна манифактура е неразделна част от личната икономика на всеки българин от десетилетия, столетия... Така всъщност са правели и останалите европейски нации, които в продължение на векове са приготвяли и складирали по изби, хамбари и килери домашно консервирани хранителни животински и растителни продукти, билки, плюс разни питиета. С тяхна помощ са преживявали трудните и оскъдни зимни месеци и, евентуално, са си помагали при някои наранявания или болести, сполетели някой член на семейството.

Да, но тогава хранителната индустрия е била толкова позната, колкото и автомагистралите, и просто е нямало откъде през зимата да се снабдиш с нужните за прехраната на фамилията продукти и илачи. А разликата между докторите, магьосниците и шаманите е била доста трудно уловима – често когато вече е било прекалено късно.

Днес не е така в развития свят, но българинът упорито продължава да прави и трупа консервирани храни, докато в повечето развити страни домакините, държащи на доброто си име, са горди и с едно лично домашно приготвено сладко от плодове от градината в къщата, с което да издигнат имиджа си пред съседките и приятелките.

Ще кажете, че българите имат такива нестандартни кулинарни вкусове и хранителни навици, че обичайните хранителни продукти на големите световни и местни производители по магазините просто не им понасят и затова са принудени да действат на принципа „направи си сам". И това не е вярно.

Вярно е обаче, че българинът доскоро гледаше с недоумение и с немалко подозрение на такива екзотични храни като авокадо, суши, патица по пекински, гъши пастет, морски дарове или трюфели и си предпочиташе проверените познати домати, боб, картофи, зеле, ябълки, круши, ягоди и т.н. традиционни за географските ни ширини плодове и зеленчуци.
Но и екзотичните доскоро храни вече на никого не правят особено впечатление, освен с цените си.

Като стана дума за цените като обяснение за несекващия ентусиазъм на българина да консервира и трупа хранителни запаси за зимата, може да се напомни, че покупателната му способност е много ниска, най-ниската в Европейския съюз, и че това естествено го принуждава да се ограничава до най-необходимото при пазаруването в хранителните магазини.
И това до известна степен е вярно. Но данните от споменатото социологическо изследване сочат, че приготвянето на хранителни консерви съвсем не е чуждо и за хората с висок социален статус.

51% от българите с материални възможности над средните открито заявяват, че семейството им не се лишава от домашните консерви и буркани. Още по-висок е процентът сред т.нар. модерни хора (54%) – те не само пътуват често, ползват интернет и чужди езици, но и... затварят буркани с консерви.

От друга страна, все по-малко стават българите, които отглеждат в собствените си градини плодове и зеленчуци в такива количества, че освен за прясна консумация, да остане нещо и за консервиране. А да се купуват пресни плодове и зеленчуци от магазините и селскостопанските пазари, за да се приготвят от тях консерви, става вече икономически неизгодно, защото крайната им цена при ниската домашна производителност е по-висока от тази на фабрично приготвените. Да не броим времето за приготвянето на консервите в домашни условия, необходимите съоръжения и т.н. И, нещо много важно: непостижимите у дома изисквания за хигиена, стерилност, чистота и други строги изисквания при производството на консервирани храни.

Всичко това е вярно, но и данните от социологическото изследване очевидно не са измислени и не подлежат на съмнение. Българинът, следователно, остава запален привърженик на домашните консерви. Вече споменахме някои причини за това. Накрая ще добавя още една, може би най-важната.

Скъпи, трудоемки, капризни за съхраняване, с понякога недотам добри хигиенни и санитарни показатели, българските домашно консервирани храни са автентичен кулинарен деликатес. Деликатес, който няма и не може да има аналог при фабричното, стерилно и на конвейер производство.
Кулинарен деликатес, който е уникален по състав и по вкус във всяко отделно семейство и с който то демонстрира своето уважение към насъщния и към всеки поканен гост на неговата трапеза.

И още нещо: домашните консерви са част от бита на българина, от неговия начин на живот, от трапезата му – част, на която очевидно държат и младите, както сочи социологическото изследване. Открити към света и към новото, те може би най-добре осъзнават, че точно това кулинарно българско наследство е толкова ценно, колкото и френската гастрономия, която съвсем наскоро бе обявена за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

А дали един ден и българската домашна консерва няма да бъде поставена на този пиедестал? Заслужава си да се помисли. Тези, които имат властта и правомощията да го направят поне като предложение.

Това може да стане, след като са изпитали несравнимото удоволствие за небцето от една традиционна домашна българска лютеница, например. Но в компанията на представители на строгите европейски институции, които толкова държат на свещения принцип на самобитността и разнообразието.

Дори българската домашна консерва да не влезе скоро в световната културно-кулинарна съкровищница, все пак няма да е лошо и нашите, и европейските властимащи да помислят. Така биха насърчили и промотирали тази кулинарна занаятчийска автентична домашна българска хранителна индустрия.

Което ще обогати цяла Европа, а и вероятно ще създаде нови работни места и ще увеличи броя на по-щастливите европейци, замезили домашна ракия с туршия, или домашно вино с бабек.
Защото щастието минава и през стомаха, нали!