club50plus.bg

Хванете се за зелено, Благовец е

Колкото променливо и непостоянно да е времето през месец март, пролетта е вече тук, и всички мисли и надежди на дедите ни са били под знака на очакваното пробуждане на природата. Същото е и с нас в днешни дни. На този ден всички християни величаят паметното събитие: ангелът Господен възвестява на Дева Мария, че именно тя е отредена да стане майка на Спасителя. В календара на православната църква Благовещение е утвърден като празник през VII век. В нашия народен календар го наричат Благовец. Българинът вярва, че събудената природа се приготвя да посрещне лятото. Започват да се връщат прелетните птици, и първи от тях са лястовичките – завръщат се те от юдейските земи и с радостно чуруликане съобщават „благата вест“ за предстоящото зачатие на Спасителя.

Днес за нас обредните практики на Благовец са преди всичко богат извор на знания за митични вярвания, поверия и притчи, обогатили традиционната българска култура. Но за дедите ни Благовец бил

голям празник, „половин Великден“

на който „дори и птичката гнездо не вие“. Това обаче не им пречело да почистят основно домовете и дворовете, а събраният боклук да запалят – с вярата в пречистващата сила на огъня. Затова и разрешавали на децата и младежите да го прескачат, за здраве. Според народното поверие на Благовец кукувицата, също като лястовицата, разнасяла „благата вест“. И било добра поличба човек да има в себе си желязна пара. И щом чуе кукувицата, здраво да я стисне в ръка. Тогава ще се радва на „желязно здраве и джобът му ще се пълни през годината“.

Още един обичай се спазвал на Благовец: завързвало се възелче на забрадка, коланче или връвчица, която трябвало да се носи през цялата година, та да предпазва от уроки и „лоши очи“.

От корена на името Благовец (благо – сладко) произлязъл и обичаят да се посади дърво на този ден, защото плодовете му ще бъдат много сладки. А пчеларите да отворят кошерите и пуснат пчелите, да събират сладък мед. Много характерно за празника е обредното

гонене на влечугите

защото според поверието и змиите, и гущерите се събуждат от този ден. След като свършели с почистването, жените тропали с тенджери и капаци, викайки: „Бягайте, змии и гущери, че Благовец ще ви затисне.“

Вярвало се още, че на този ден и най-силната отрова губи силата си и дори главата на убитата змия можела да се превърне в омайно биле. Затова на Благовец знахарките правели капани и в тях ловели подгонените змии. Убивали ги и в главите им слагали семена от босилек. После ги заравяли в земята и когато босилекът избуел и цъфнел, събирали малките бледовиолетови цветчета и с тях правели магии за „омайна любов“. Кожата на влечугото одирали, изсушавали и стривали, а след това я ползвали при направата на лековити „благи“ мехлеми.

На Благовец бабите пробивали ушите на внучките си, за да ги окичат с обеци и вярвали, че не ги боли, защото около тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на архангел Гавраил.

Благовещение обикновено съвпада с

Великите пости

На него обаче, наред с постните храни, православният канон разрешава да се сложи на трапезата риба, зехтин и да се пие вино.

И на този ден, както на всички тачени празници, се събира родът. Слагала се богата, макар и постна трапеза. Задължителна била обредната питка и рибата, защото се вярвало, че за здраве „поне с кокал от риба трябва да си почешеш зъбите“. Стопанките месели и лучник, а на трапезата не липсвали и кашата от прясна коприва, салата от лук и вече набол джоджен и магданоз.

От незапомнено време е останала и приказката „дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“. Поникнали са първите ядливи растения и ще има храна за семейството. Преди да седнат на софрата, домакинята отчупвала голям крайщник от питата и го оставяла пред прага, за домашния дух – покровителя на къщата.

Иманярите пък, водени от значението на „благо" в смисъл на „богатство“ и „имане“, се впускали

в търсене на заровени съкровища

Вярвало се, че в нощта срещу Благовещение от небитието идват духовете на умрели, които приживе са укрили голямо съкровище. При това точно на мястото, където са го заровили.

Духовете се появявали във вид на светла струя или мержелеещ се дим. И в същата нощ иманярите, които знаели землищата със заровени ценности, но не били сигурни за точното място, обикаляли района и чакали знак. За да предразположат духа, те носели прясна пита и шарена сол, а в лявата ръка – сребърна пара.

На Благовещение според народните вярвания се завръщат и самодивите. Дедите ни им приписват свръхестествени качества: те били невидими, чувал се само гласът им и живеели на край света. По нашите земи

самодивите идвали, когато всичко се раззеленява

Заселвали се във високите планини, край „неначенати“ езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсечел такова дърво, то не горяло, а колата, която го превозвала – до три дни се чупела.

На Благовещение самодивите играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева там повече не растяла. Който ги зърнел, се разболявал от самодивска болест – толкова красиви и грациозни били. Болните можели да се надяват на лек, ако преспят на самодивска поляна, край самодивски извор и се измият с „мълчана вода“ от самодивския кладенец.

Тези приказни митични същества са възпети в приказки, легенди и в много народни песни.

Млад Стоян пасъл телците си на самодивското хорище:
Самодивите издебна
та им роклите открадна.

И трите му се молели да им върне дрехите. Третата, Марийка, го попитала:
Ти да не сакаш, Стояне,
самодива жена да водиш;
самодива дом не бере,
нито ти деца отглежда.

Но Стоят останал глух за предупреждението ѝ.
Че я у тях си заведе,
с други я дрехи облече
и за нея се ожени.

След три години Марийка „мъжка му рожба добила“. На кръщенето на бебето измолила Стоян да ѝ върне самодивските дрехи. Той ѝ се доверил.
Сам се Стоян излъга,
кат му е рожба добила,
не ще за назад помисли;
че ѝ роклята извади,
извади, та ѝ подаде.

И Марийка се развъртя,
че из куминя изхвръкна,
че на къщата кацнала,
самодивски си засвири,
че на Стояна думаше:

Нали те реках, Стояне
самодива дом не домува!

Плеснала ръце, плеснала
и е високо хвръкнала,
и е далеко отишла
у пусти гори зелени,
на самодивски селища,
при моминския кладенец.

Там се Марийка окъпа,
моминството си повърна,
че у мамини си отиде...

От Благовец до 29 август, когато според църковния календар се чества отсичането на главата на Йоан Предтеча, а народът ни го нарича Секновение, самодивите вилнеят на земята, след което се прибират на край света до следващата пролет.

Преди да си тръгнат, пускат отвлечените от тях овчари. Знайно е, че тези свръхестествени същества много обичали музиката, затова напролет, като си харесали някой пастир, който свири хубаво на кавал, го омагьосвали и го водели със себе си до Секновение.