club50plus.bg

На Бъдни вечер се гледа като на най-важен семеен празник, всички са на трапезата, от нея не липсва нищо от онова, което нашите баби и прабаби ся приготвяли и поднасяли в чест на раждането на нашия бог Исус Христос. Още от сутринта уханието на празничната вечеря се чувства навсякъде, дори от входа на блока – сарми, ошав, баница с тиква... всички тези благини карат дълбоко да ги вдишваме, примесени с тръпчивия дъх на бор. Украсяването на коледното дръвче е повече от свещенодействие. На върха на дръвчето задължително грейва "златна" звезда, която поставяме първа. След нея украсяваме цялата елха. Под нея скътаваме подаръците. И всички действия в тази свята нощ са като част от родовата ни памет, като пъпна връв, свързваща настоящето и бъдещето с миналото и предците ни. Като корен, който не позволява на безвремието и безверието да ни отскубнат и запокитят кой знае къде. Но на нашия Бъдник всичко у дома и на трапезата ни е по рецептата "Мама така го правеше"... отново златната звездичка е на мястото си, там на върха. Сега украсяват елхата нашите внуци и даже правнуци. А ние ги гледаме и ни се пълни душата. Защото знам – пъпната връв на родовата ни памет няма да се прекъсне. В дома на моите деца и на техните деца и внуци Бъдник и Коледя намя да са дни като всички други, а ще са светла и топла усмивка, неповторим букет от аромати и вкусове, светлини, обичаи и традиции, знаци. И си мисля щяхме ли да устояваме на днешното хаотично и нелеко време ние българите, понесли толкова удари, бури и социални бедствия, ако от малки не бяхме усвоили изкуството да вярваме в чудеса. Къде ли другаде да търсим сили да се изправяме след поредното падане и да изстискаме от душите си своите нови капчици вяра, за да зареждаме поизчерпаните си душевни акумулатори.

На Бъдни вечер по традиция и според църковните правила на софрата слагаме постни, и без олио, ястия – боб, сарми, зеле, ошав, орехи и др. през тази нощ коледарите обхождат домовете, разгласяват радостнат авест за рождеството на Младенеца. От тогава начева и пеенето на кондака на празника: "Дева днес Свръхестествения ражда и земята пещера предлага на Недостъпния. Ангели и пастири славословят, а влъхви със звезда пътешестват, защото за нас се роди Отроче младо, Предвечният Бог". Празникът Рождество Христово е учреден от Римската поместна църква около 330 г Датата била поставена по новия тогава календар на 25 декември. Като използва традицията на езическия празник на непобедимото слъце, честван на този ден, Църквата наредила на него да се чества и рожденият ден на истинската Светлина.

Разбира се, на този празник най-нетърпеливи, тръпнещи в очакване на своите подаръци, са най-малките деца. Те очакват пристигането на дядо Коледа, а техните очички с нетърпение търсят да зърнат огромния чувал на добрия старец, който непременно е приготвил подарък за всеки от тях. Но откъде идва образът на добрия щедър старец? Прототипът на Дядо Коледа бил епископ от Смирна. Както във всяка легенда и в тази има зрънце истина. Прототипът на дядо Коледа е епископ Никола от Смирна, днешен Измир. Роден през 280 г от Христа в град Патра, край Смирна, той бил богат, но и щедър човек. Много обичал децата и имал обичай да мята дребни подаръци през прозорците на къщите им, откъдето вероятно идват и "подробностите" в обичая – дядо Коледа влиза през комина, оставя през нощта подаръците пред вратата на къщата или в специално приготвено чорапче. Епископ Никола се прочул като дарител на бедните и децата, затова по-късно църквата го въздига в светия. След време в Германия станал известен като "Der Weinachtsmann", в Англия като "Father Christmas" . След време холандските емигранти го пренесли по източното крайбрежие на бъдещите САЩ, а американците по-късно започнали да му викат Сент Клаус. Постепенно започнали да си го представят с червено палтенце, как лети на шейна, теглена от осем коня. Но първите подробности от външния вид на дядо Коледа са съчинени от известния американски писател Уошингтън Ървинг през 1809 г. в неговата "История на Ню Йорк"V През 1927 г. един финландски радиоводещ, Маркус Раутио, пуснал дверсията, че домът на дядо Коледа е в Лапландия /във Финландия/. В днешния си вид Дядо Коледа е от 1931 г, когато Хадън Съндблом го изобразява в поредица от реклами за Кока-кола.
В средата на миналия век Съветският съюз не можейки да приеме вражеския Санта Клаус, "изобрети" неговия вариант дядо Мраз.