club50plus.bg

Заедно градим бъдещето на една стабилна и конкурентоспособна Европа

Разговарям с Бас Веркерк няколко дни след като България беше обект на внимание в холандската преса заради отмененото посещение на премиера Марк Руте в София.
България има специално място в сърцето на кмета на Делфт, политик от партията на Марк Руте. Посещавал е София, Варна и Русе многократно, за работни срещи с колеги-кметове и с министри.

Разговор с Бас Веркерк, кмет на Делфт, вице-президент на Регион Хага и ръководител на холандската група в Комитата на регионите

При едно от пътуванията за срещи във Варна отменен вътрешен полет става причина Веркерк да опознае не само пътищата на България, но и историята ѝ. Спиране за почивка в Търново го среща с Царевец, с Балдуиновата кула и с разказите на старопрестолния град.

Оттогава Бас Веркерк разбира по-добре България и българите и цени българския характер, формиран в преходностите на историята, където златни векове се сменят с векове на тъмнина и робство, за да дойдат след това и други смутни години зад Завесата, но и за да се види България в 21 век като неразделна част от Европейския съюз.

„България със стратегическото си разположение, но и с потенциала си в редица области, е много важна за Европа" – смята Бас Веркерк.

„България има разбира се красива природа, чудесен климат и богата стара култура. Страната ви е интересна не само за туристи, но и за инвеститори. Благоприятният данъчен режим спомага за това, но и потенциалът на страната като цяло!"

„България ще съумее да вдигне нивото си и като икономика, и като благоденствие, сигурен съм в това. Предизвикателствата са много, не е необходимо да гледате далече, за да видите последствията от неразумна финансова политика. За щастие вие имате здрава финансова дисциплина. Но за да вървите напред, е необходима и конкурентоспособна икономика".

„Развитието на регионите и градовете е изключително важно, те са двигателите на икономиката. България има и силни традиции в селското стопанство. Ако успее да го модернизира и направи конкурентоспособно, ще има много балансирана икономика. Моят регион Хага*, на който съм вице-президент, има много ноу-хау в областта на животновъдството, в отглеждането на семена, в новите устойчиви култури, високо конкурентоспособни парникови комплекси – произвежда всъщност за целия свят. Можем да прехвърлим знания и опит към България."

 

 

 

 

 

Защо не? Холандия е три пъти по-малка от България по площ, само 2% от 17-те милиона холандци са заети в селското стопанство, но страната е вторият най-голям износител в света на селскостопански продукти след САЩ. За миналата година този износ възлиза на 65 млрд. евро.
Как? Иновации и яка работа, но не само с ръцете...
Ако българските фермери и селскостопански мениджъри желаят да настигнат холандските си колеги, регион Хага ще предостави експертизата си на българските желаещи да направят това. –

„Регионите са много важни за изграждането на силна обединена Европа. Тяхното развитие трябва да бъде дело на самите тях , не да се диктува от държавата, както е било по комунистическо време. Предприемачи, местни и регионални власти, заедно с представители на науката ще трябва да могат определят дневния ред на развитие на регионите.
Разбира се, с участието на гражданското общество, с неправителствените организации. Така политиката спрямо важните за всеки регион приоритети ще е близо до хората, които живеят и работят там. Регионите са точният мащаб – техните жители знаят най-добре от какво имат нужда. Заедно те могат да работят както за развитието на региона си, така и за собственото си благосъстояние."

„Бих посъветвал българските си приятели: инвестирайте в хората! Инвестирайте в доверието на хората! Доверие един към друг, но и доверие във властите."

„Образованието е много важно както за холандците, така и за българите. Европа изостава в това отношение от Америка, от Китай, от Индия... И ако не внимаваме, те ще ни подминат, както по отношение на високообразовани хора, така и по отношение на икономическа мощ."

„Инвестирайте и в обучението на безработните, на малцинствата. На тях не им е достатъчно да им сервирате рибата на масата. Трябва да им дадете въдицата, с която сами да си я хванат."

В Холандия наистина слагат (все още) рибата на масата на много от изпадналите „извън лодката" (временно или трайно), на неможещите, на неискащите (във все по-малка степен). Но в новият либерален политически климат девизът е да се осигури въдицата. Може би в това отношение България е по-устойчива и българите – по-оцеляващи. Без грижите на власти, църква, богати фондации.
Но стабилността на едно общество се крепи и върху вярата, че има кой да създава условията да работиш и живееш достойно, а ако настанат трудни времена – да може да се опреш и на власти, и на благотворители.

Какво прави България интересна за холандците, питам г-н Веркерк.
„Хората! Имате интелигентни, находчиви, топли хора! Имате богати традиции, богата история! Потенциал за иновации, за нови енергийни източници, за връзки с Черноморския регион, посредством Дунав – с цяла Европа!"

„Ако България съумее да стигне средното за Европа ниво на икономическо развитие и социално устройство, страната ще бъде не само интересна като (евтина) туристическа дестинация, но и като равностоен партньор в обмена на знания, опит, иновации, висококачествени стоки! Ще имате повече щастливи и доволни хора! За нас това също е от значение – да си доволен от живота си, да си щастлив в страната, в която живееш."

Сещам се, че господин Веркерк е и в Комитета на регионите и познава добре Брюкселските планове и дилеми за идните години. Питам го какво е предвидила Европа за страни като България, които трябва да наваксат значително – и пътищата да си оправят, и рухналите панелни сгради от комунистическо време да си обновят, и младите хора да си задържат, и вяра в държавното управление да си изградят.

„Брюкселските фондове ще бъдат смятани все повече не като субсидии, а като инвестиции. Те трябва да привличат и други инвестиции, всеки инвестиран лев от ЕС трябва да доведе до още един лев от други източници. Разбира се, България ще получава достатъчно от тези фондове, за да се стимулира териториалното и социалното развитие. Но всеки знае, че трябва добър административен капацитет, за да се оползотворят тези фондове."

В структурните фондове за 2014–2020 г. са предвидени 376 млрд. евро, като повечето региони от страни като България (т.н. неразвити региони) са планирани 163 млрд. евро, за повечето региони от страни като Холандия – т.н. развити региони – 53 млрд. евро. За третата група – регионите в преход – са 39 млрд. евро.
''България може много да постигне, ако съумее да използва (и) тези възможности."

Не само по-голямата част от структурните фондове са за регионите на страни като България, но и съфинансирането от националните бюджети на тези страни е най-малко.
Отделно при най-големия бюджет на Европейския съюз – за общата селскостопанска политика – се предвижда за идните години (2014–2020 г.) пренасочване на средства в полза на страните от бившата социалистическа Източна Европа, за да могат да модернизират селското си стопанство в интерес на балансираното развитие на регионите.

„За балансирано развитие на териториите и за интегрално развитие се резервират най-малко 5% от ресурсите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРЗ). Моят регион Хага има огромен опит в регионалното интегрално развитие, планиране и управление. Споделяли сме този опит с Варна, Бургас, София, Кърджали и Сандански. Готови сме да го споделим с българските региони и с българските централни власти."

„Аз съм убеден, че заедно – българските и холандските региони – ще успеем да изградим една по-стабилна и силна Европа! Трябва да съумеем да предвиждаме важността на определени събития и да не пропускаме шансовете!"

* Холандският регион Хахланден (Хага) обединява 9 градски общини, между които Хага, Делфт, Зутермеер и др. и прилежащите им селскостопански територии.

Хага, 4 ноември