club50plus.bg

Честит празник, София!

През хилядолетията селището на няколко пъти е променяло името си – от римска Сердика/от тракийското плeме серди, населявало това поле/, през средновековното българско Средец, свързано с понятието за "среда", център, и последното София, свързано с християнския храм, носещ това име.

 Мястото на тази величествена базилика представлявало обширен некропол на стара Сердика и се намирало на значително разстояние от крепостната стена на града. Поради това през ІV век, период на варварските набези, тук са били унищожени поредни малки пригробищни черкви.

Сградата на черквата "Св.София" в почти сегашния си вид е построена на същото място – най-високото в Софийското поле. От всички пътища, водещи към града, се забелязвал нейният силует. И така с течение на времето този ориентир наложил името си и на селището, останал негов символ и до днес.

Сградата е строена в края на V или в VІ век през времето на император Юстиниан. Дълго време след това са битували различни легенди, свързани с имената на Константин велики, принцеса София и император Юстиниан. Според някои от тях забележителният храм би издигнат кат облагодарност към светицата за изцеление на императорската дъщеря София в този град. Паметникът е свързан с последния разцвет на ранновизантийската епоха. Представлява трикорабна кръстовидна базилика с купол и една абсида. Напречният кораб й дава форма на латински кръст.

През вековете

този символ на столицата ни е претърпял редица удари и повреди. Но за изключителното му значение говори фактът, че по времето на Втората българска държава "Св.София" е била митрополитска черква с училище за духовници към нея. През този исторически период за пръв път в писмен източник се споменава името на града – София. Това е грамотата на цар Иван-Шишман /1371-1393 г/, с която българският владетел потвърждава дадените от баща му цар Иван-Александър имоти и права на намиращия се край София Драгалевски манастир.

След турското нашествие, черквата "Св.София" била превърната в джамия /Сияуш паша джамиси/, край югозападния й ъгъл било издигнато минаре през ХVІ век. По време на силното земетресение в София през 1858 г. минарето било разрушено, като убило двете деца на известен турски големец. Оттогава тази сграда била панически изоставена и запустяла. След Освобождението дълго време била занемарена, но по-късно, през 20-те години на миналия век, били предприети първите проучвания и укрепителни работи. Тази дейност продължава и днес.

Неслучайно на герба на столицата ни е изобразен храмът, дал името си на града.

17 септември е и Ден на София - решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. църковният празник на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов се определя като празник на града.