На 6 декември празнуват рибари, моряци, търговци и банкери. Всъщност денят на свети Никола се смята за всенароден празник и е един от важните в календара на източноправославието. Почитат го във всяко християнско семейство, дори и в него да няма именник или занимаващ се с посочените дейности.
На този ден се честват делата на Свети Николай Мирликийски, покровител на моретата и океаните, на рибарите и моряците. По традиция на празничната трапеза се слага риба, предпочитанието е да бъде шаран с много люски. Чудеса приписват на светеца. Според една легенда светията запушил с люска от шаран дупка на лодката и спасил от удавяне спътниците си. От там тръгва обичаят на Никулден да се жертва точно такава риба и не случайно е наречена „слуга на Свети Никола”. Приготвената риба на празника е обикновено рибник – шаран пълнен с лук, домати, орехи и стафиди, опечен в тесто. Но може да бъде просто пържена, печена или приготвена по всякаква друга съвременна рецепта – пълнена с ориз или с друго без да се увива в тесто. Важното е да я има на масата. На никулденската трапеза, освен традиционната риба, присъства и обредният хляб. В различните краища на България той се приготвя по различен начин и се нарича „богов”, „колак” или просто „никулски хляб”. На трапезата присъстват още и други постни ястия – боб, сарми. След похапването на трапезата, тя не се вдига до късно през нощта, а костите от шарана се хвърлят в течаща вода или се закопават в градината за плодородие, като се нарича –
Колкото люспи в шарана, толкова жълтици наесен от богата реколта.
Хората очакват по Никулден първия сняг, когато светията ще разтръска дългата си бяла брада и от нея ще се посипят белите снежинки. През тази година снегът изпревари празника, но зимата тепърва предстои. А по Никулден обикновено се правят предсказанията за времето и реколтата през идващата година. Моряците и рибарите в този ден остават на сушата и не влизат в морето и реките. В минало време рибарите не влизали в морето за риболов без преди това да се помолят пред иконата на светеца да ги пази и закриля от бури и бедствия.
В житието на Свети Николай Мирликийски Чудотворец пише: „Много велики и преславни чудеса извършил на земята и по морето този велик угодник”. Многократно помагал на изпадналите в беда, спасявал от потъване давещи се хора, избавял от окови и спасявал от посичане с меч, с негова закрила слепци поглеждали, сакати прохождали, неми проговаряли, глухи започвали да чуват. Затова в негова чест са издигнати много храмове у нас, изписвани са икони, пред които вярващи изричат и днес молитвите си. За една негова чудотворна икона се счита в малката средновековна черква на ул.”Калоян” в София, до бившия Кореком. Като по чудо иконата остава невредима по време на бомбардировките през 1944 г, когато храмът се срутва до основи, а пред иконата продължавало да гори кандилото по време на заупокойна молитва за загиналите. И днес продължава да гори това кандило, смисълът му е да напомня и показва чудотворната сила на иконата. На Никулден хиляди хора се стичат в църквите, носещи името на Чудотвореца, за да се помолят и да бъдат благословени. Във Варна също има такъв храм, строен през ХІХ век. Счита се, че причината за градежа е обет пред Бога и закрилника на моряците Свети Никола, за който дал средства варненският търговец Параскев Николау. Застигнати от морска буря при пътуване до Одеса, той обещал, че ако стигнат живи до пристанището, ще издигне черква и болница в чест на светеца. Николау повече не се върнал във Варна, но пратил средства и упълномощил Панко Георгиев да ги похарчи за строжа на църква и на болница. Храмът се нарича „морски”, след като през 1927 г двама български капитани взели икона от църквата, отнесли я на Божи гроб, там тя била осветена, след което я върнали. И оттогава храмът бил записан в църковните книги като морски.
В страната ни има много храмове, манастири и параклиси, носещи името на Свети Николай Чудотворец. Там всеки може да влезе и да се помоли за свое добро и за това на близките си.
Празнуват всички, носещи името Никола, Николина, Нина и техните производни.
Все още няма коментари