Забързани всеки в своето ежедневие, потънали в проблеми и грижи, вървим из улиците на София и често забравяме най-важните й дати, обичаните, тачените народни празници. Един от тях, много важен за столицата е 17 септември - Денят на София. Той съвпада с православния празник на Вяра, Надежда и Любов и майка им София.
Историята на града започва някъде във времената на траките, по тези места е било населено с едно от многобройните им племена – сердите. В по-късно римско време Сердика е на пътя на Виа Милитарис и има свое самоуправление, административен център на провинция Тракия. От трети век Сердика става столица на обширна римска империя Дакия Аврелиана. Сердика бил любим град за император Константин Велики, който казвал: „Сердика е моят Рим!”. Даже пожелал да го направи столица на своята империя, но надделели други интереси и за столица бил обявен Константинопол.
През ІХ век хан Крум присъединява Сердика към земите на българската държава, през него минават войските на три кръстоносни поход. При възстановената българска държава при цар Иван Асен І през 1185 г Сердика се нарича вече София и става главен град на западните български земи. Под турско иго пада през 1349 г, но си остава столица на европейската част на османската империя – Румелия. През Руско-турската освободителна война София е освободена на 3 април 1879 и по предложение на Марин Дринов София е избрана за столица на Княжество България, след Съединението с Източна Румелия, на цяла България.
И до днес София си остава административен, политически, икономически център, столица на страната ни.
Все още няма коментари