Децата ни и първите срещи с другия пол


171110.0

Normal_us_www.candy.org.uk_cc

Вие знаете всичко за запознанствата и срещите. Детето няма понятие какво да очаква

Със сигурност младите днес не правят на срещите същото, което ние правехме през 70-те и 80-те. Променени са и правилата, и очакванията на двете страни. Сегашните срещи не само са различни от тези през 90-те, но са започнали да се отдалечават дори и от тези в първите 10 години на ХХI век.

За всеки подрастващ срещите с другия пол са начинът да се социализира, да свикне с да води разговор, да преживее първоначалните си притеснения и, в крайна сметка, да порасне. Те са и още нещо – ключ към избора на бъдещ партньор в живота. Не е лесно, но начини да говорите за запознанствата и срещите със сина или с дъщерята има. Защото е важно, и извинение да не го направите няма.

Човек лесно може да влезе

в час с „излизането“ днес

По-сериозното внимание към разговорите на подрастващите по телефона или помежду им в приятелска обстановка би дало яснота върху очакванията им за една среща. Хвърляйте едно око и на предаванията, които гледат, разгледайте и списанията, които четат. Отговорите за поведението и на вашия тийнейджър са там.

Целта на срещата в днешно време може да бъде само за общуване. Но съществува и възможността резултатът от нея да е диво забавление или чисто и просто опознаване. Но не всяко момче и момиче има такива намерения.

Срещите помагат на тийнейджърите да усетят непознатото и да напипат (понякога и в буквалния смисъл) разликите между половете. Не бъдете лош баща и строга майка – детето не избира съпруга или съпругата си, а се опитва да разбере какъв партньор ще иска един ден.

Няма нищо лошо и в това децата да излизат на групи – много разпространен начин на забавление в момента.

Мотането насам-натам с връстници

помага на детето да се научи да подбира приятелите си. Но излизането на стаден принцип няма нищо общо с романтичните срещи, то засяга само естествения подбор на добрата компания. Въпреки това е добре родителят да знае с какви деца се размотава неговото слънце.

За да го разберете по-лесно, подпитайте какво правят, когато са заедно. Но изстреляйте въпроса, когато сте насаме. Лесно ще разбиете леда, като споделите нещо от своя опит. Колкото и остарели да са случките, колкото и смях да предизвикат, откровеността ще бъде възнаградена.

Детето ще започне да ви възприема като по-малка заплаха за своята свобода. А и те всички обичат да слушат за възходите и паденията на родителите си. Особено за вторите: как сте се напили на бала и след това сте оповръщали класната; как не сте успели да спечелите за дама най-красивата съученичка...

Разкажете и за

вашата най-лошата среща с момиче или момче

dating_AWKWORDrap_Flickr_CCКакто и за безразборното излизане с непознати. Докъде ще стигнете, ще решите сами. А със сигурност и детето ще ви каже, ако прекалявате: „Татко, хайде стига глупости!" е сигурен знак „Стоп".

Този ход е важен и защото ще ви покаже доколко и докога да питате, както и как синът или дъщерята ви ще възприемат по-сериозните въпроси за секса, например.

Подходът към момчето и към момичето

Не подхождайте еднакво. Момичетата често се притесняват от факта, че нямат гадже. Ваша е ролята да ги насърчавате да имат повече приятели момчета. Скритата страна на подобен ход е, че така после по-лесно ще разпознаят правилния мъж. Обяснете ѝ, че няколко приятеля са по-добре от едно гадже.

Притесненията на момчетата пък най-често са свързани с това, че не са достатъчно високи или силни. По-често им казвайте, че изглеждат добре и ги окуражавайте да имат приятели. Но не ги притискайте с въпроси за приятелките. Темата е деликатна и въобще не си и помисляйте да ги закачате или да се майтапите.

Обяснете на детето, че в това да промениш мнението си за човек, щом го опознаеш, няма нищо лошо. Вие го знаете, но то не. И продължете, че готините момичета може да се окажат пълни идиотки, а да ти е по-приятно да бъдеш с някое по-тихо и обикновено.

Децата са много несигурни, когато става въпрос за

срещата с другия пол

Страхуват се да не бъдат отхвърлени. Вие трябва да им обясните, че, то, отхвърлянето, е част от процеса на запознанствата. И ако им се случи, това не означава, че нещо не им е наред. В крайна сметка и те самите отхвърлят някого, нали?!

Подобни разговори не винаги се водят лесно вкъщи. Затова опитайте, докато се храните някъде навън, но се постарайте обстановката да е неформална. Не ги критикувайте, защото тийнейджърите имат много крехки чувства и бързо се засягат. Веднъж разсърдили се, някои могат да бъдат доста упорити в мълчанието си.

Важна е и реакцията на детето – ако почне да се разсейва, на грешен път сте. Затова се старайте разговорът да му е интересен. Забравете за лекциите и заангажирайте вниманието му с въпроси: какво мислиш за това; как ти се струва онова...

Простото „да" или „не" има невероятна сила. Дайте шанс на децата си да кажат „не" на това, което не искат, и „да" – на това, което наистина желаят. Колкото по-често го правите, толкова повече ще се стопява дистанцията помежду ви.


Създадена на 23.06.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди повече от 13 години

    По мое време си правехме така наречените лексикони.Освен със снимки на красиви певици, актьори, цветя, изгледи и какво ли още не, тези лексикони представляваха и вид изповедалня за нас. Всичко написано беше красиво, истинско, скромно, нежно, а на места и шеговито.Пишеха се и неща, които по едни или други причини сме се срамували да споделим /например кой кого харесва, кой на кого би предложил и т .н. Именно този многолистен и забавен лексикон се оказа мостът между мен и децата ми когато настъпи времето на разговорите по сериозните теми.Бяха го разгледали и изчели, аз нямаше от какво да се притеснявам - напротив - имах с какво да се гордея. До ден-днешен децата ми споделят всичко с мен, както и аз с тях.