club50plus.bg

И днес, както на всеки 15 септември, всяка година, градът  се събуди от глъч на ученици, поели пътя към знанието. Път, който минава през класните стаи, през думите на учителите, през страниците на учебниците, през душите на децата. Днес някои за пръв път ще пристъпят училищния праг, други - за последен, а ние, родители, баби и дядовци с умиление и въздишка ще си спомним за нашите ученически години. Защото времето, прекарано в училище е необикновен период от живота на всеки човек. Време на много срещи, на много нови познания, време на откритие, на вдъхновение, на уроци. Училището преподава не само уроци по конкретните учебни дисциплини, то преподава уроци от живота, уроци по живеене, по общуване. Свикнали сме да казваме, че в училище се подготвяме за големия живот. Всъщност още в училище започваме да се сблъскваме с големия живот. С неговите отговорности, взаимоотношения, с правилата, с разочарованията.

В училище срещаме хора, които бележат живота ни. Понякога този белег е като слънчев лъч, който винаги огрява пътя ни, друг път е като знак, който сигнализира "Никога не прави така", има случаи, когато този знак направо казва "Спри". Училището не е място, на което просто минава част от деня на децата ни. То е място, което оформя, създава, изгражда човеци. И никога не трябва да забравяме това, когато изпращаме детето в училище, когато посрещаме детето в училище. Всяко дете е отделна Вселена, свят от емоции, таланти, свят от странности, от усмивки, от грешки на големите. Всяко дете е специално и отношението ни към всяко дете е специално.

Аз днес ще изпратя моята пораснала дъщеря за последен път на първи учебен ден. Дори сега, когато пиша, когато споделям, буца засяда на гърлото ми. От вълнение, от тъга, от радост, от гордост, от тревога, от...Много емоции ме връхлитат, а дори не мога да си представя колко емоции връхлитат нея. Днес ще посрещнат малките и ще ги въведат в Светая Светих на Знанието. Ще имат мисията да им покажат, че пътят е светъл. Защото такъв трябва да бъде пътят на знанието - светъл. Но знам, всеки родител знае, че няма нищо идеално. Че години наред прехвърляме отговорности между родители, учители и деца. И наближи ли светлата дата 15 септември, започваме активно да говорим за образованието, за ролята, смисъла, проблемите и евентуалните решения. И често се завъртаме в омагьосан кръг.

Позволявам си да споделя с вас своето мнение, мнението на родител, мнението на човек, който дълбоко уважава учителския труд, който искрено вярва, че нашите деца са умни, смели, качествени. И моето мнение е, че трябва да сме заедно. Не трябва да прехвърляме вини и отговорности, защото те са общи. Не трябва да абдикираме, защото бъдещето на децата ни е нашето бъдеще и то не е професия, то не е работа, то е мисия по живеене, по оцеляване. И затова, аз вярвам, че днес, и всеки ден, най-важното е да си кажем - аз съм част от това общество и бъдещето на децата му ме интересува, то е моя отговорност.

То е моя отговорност!

На добър час, деца! На добър час, учители! На добър час, приятели!