club50plus.bg

Събития, променили съдбата на България

На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега — като Ден на признателността. Българският исторически календар свято пази спомена за този ден. Денят, в който армията на Осман паша капитулира край Плевен. Денят, който променя изцяло по-нататъшния развой на руско-турската война, а оттам и съдбата на България. Василий Иванович Немирович – Данченко – кореспондент на вестник „Новое Время", преминал по пътищата на войната, е оставил ценни документални свидетелства за тези паметни дни, които по-късно в преработен вид издал в книгата си „Година на война – 1877-78". Данченко като очевидец разказва подробно за важни моменти от войната: за боевете на Шипка, обсадата на Плевен, прехода през Балкана, похода към Одрин, дипломатическата дейност на Русия, Турция и Западна Европа, действията на Мраморно море , сключване на примирието. Пълното обкръжение на Плевен трае вече 4 месеца. Генерал Тотлебен постепенно и упорито стеснява обръча на блокадата с построяването на нови и нови окопи, траншеи и придвижва бавно напред войските на генерал Скобелев. Бавно, методично, умно, генерал Тотлебен стяга блокадата.

Скобелев и младите генерали са нетърпеливи. Те искат щурм към Плевен от всички страни

„Само Тотлебен стоеше зад своята система и не отстъпваше. Той решително се отказваше от най-съблазнителните планове за превземането на Плевен. Копаеше наоколо, свиваше все повече кръга на обсадата, прокарваше траншея след траншея навсякъде, където Осман можеше да се промъкне и чакаше." – пише Данченко.

За да лиши Осман паша от продоволствие, Тотлебен предприема унищожаването на мелниците по река Тученица. Генералът прави баражи на реката над града, в местността Кайлъка, и оставя Осман паша без вода, а когато язовирът се напълва, взривява баражната стена и водната стихия помита всичко по пътя си, включително и водениците. Положението на обсадения турски гарнизон става все по-критично. Всеки ден се явяват бегълци и дезертьори. Явно наближава моментът, когато Осман паша ще направи опит за пробив.

Генерал Гурко мечтае да се спусне на юг от Балкана, но Главнокомандващият е категоричен: „Докато Плевен не е в ръцете ми, не мога да изпратя нито един човек. По-добре за известно време се въздържай от рисковани движения отвъд Балкана. Падне ли Плевен, работата става друга!"

А дезертьори и бегълци, търсещи спасение, дават противоречиви сведения:
„Осман паша ще се държи до последна възможност, а когато русите го нападнат от четирите страни, ще се взриви и ще хвръкне във въздуха с целия си щаб. Осман паша ще прави пробив! Раздал е на войниците тридневна дажба, по чифт нови еминии и по 150 патрона на човек..."

Самият Осман паша на съвещание с офицерите си предупреждава:
„Нека никой не си прави илюзии относно шансовете за успех. Те са съвсем малки! Помощ не може да се очаква. Ако Аллах е решил, в случай на успех, ще се отправим през Кутловица и Берковица за София...." Разрешено е заедно с войската да се изтегли и мюсюлманското население. Българи, избягали от града, предупреждават, че на 28 ноември Осман паша ще направи пробив към река Вит.

Настъпва 230-я ден от обявяването на войната

През нощта се получават сведения за раздвижване на войските в крепостта. В 7.30 сигнална ракета оповестява началото на боя. Оглушителният залп на няколко хиляди оръдия, прераства в непрекъснат грохот.
„Сякаш каменните недра на тази планина се разтвориха: от всички височини на долината над Вит проехтяха оглушителните залпове на далекобойните оръдия. От техния огън се раждаше страшния бой на 28-ми ноември. С дима на залповете се разсеяха последните съмнения. Всичко, което пазеха турците за последния час, днес ще го хвърлят на нашите позиции... Битката започна. На залповете на турските оръдия едновременно отговориха всички наши батареи, окръжили Плевен. А под грохота на оръдията войската на Осман тръгна в настъпление... Турците не тръгнаха, а се хвърлиха към нашите позиции."

Като лавина се насочват към моста на река Вит. Коне, хора, коли, добитък се тълпят объркани и пощурели от топовните гърмежи на русите. Турският аскер върви в гъсти редици, с наведени щикове, без да стреля. Вървят цели три километра под убийствения огън на русите без да гръмнат. Страшно и необикновено! Начело е сам Осман паша на ален жребец, подарен му от султана. Достигат до първите окопи на Сибирския гренадирски полк и със страшен вик „Аллах" се хвърлят в тях като ураган, под който защитниците загиват.

Започва бой „на щик" за вторите окопи. В помощ на сибирци пристигат подкрепления. Турците започват да отстъпват към река Вит. Куршумите валят като градушка. Конят под Осман паша пада ударен. Ударен в бедрото и самият командващ. Понася се вик:
- Осман паша е убит! Осман паша е убит!

Към 14 часа зад моста на река Вит се развява бял флаг. Мамени и друг път с бели флагове, русите не приемат веднага парламентьора. След 15 минути се появява втори парламентьор, но той говори само турски. Генерал Струков пише записка до Осман паша на френски: „Ваше превъзходителство, командващият отряда генерал Ганецки ми поръча да Ви предам, че преговори ще приеме само от лице, което заменя напълно Вашата особа".

Генерал Ганецки поръчва на генерал Струков да иде на кон до моста и да чака. Там скоро пристига началник щаба на Осман паша – Тефвик бей. Той заговаря на френски.
- Осман паша е ранен и не може да стане. Моли генерал Ганецки да дойде в караулката до шосето!
Стрелбата е спряла в напрежение и очакване.
Раненият маршал, легнал на дървено канапе, изслушва условията: „Пълна и безусловна капитулация".

Във военна кореспонденция четем: „Героят от Плевен мълчи. Тежка мисъл трепти под челото му. Раната в бедрото го е обездвижила. Тишина! Около караулката вън стоят и чакат лекари, офицери. Осман се усмихва тежко, болезнено и се обръща към своя лекар:
- Дните не са еднакви. Ден подир ден идва, но едни на друг не си приличат. Един честит, друг – злочест... Аз се покорявам на желанието на вашия главнокомандващ.- обръща се той към генерал Струков.
След половин час се явява сам генерал Ганецки. Той подава ръка на Осман:
- Поздравявам ви. Вие водихте отлично отбраната и чудно нападението. Ще заповядате ли на войската си да предаде оръжието?"
Военният кореспондент продължава: „Гаази Осман мълчал и сякаш душата му тихо ридаела. Руският генерал повторил питането. Осман погледнал към Адил паша. Гърлото му се давело и той не отворил уста, само махнал с ръка утвърдително. После се сетил, хванал сабята си, дълго я гледал замислен, сякаш се прощавал с нея, и като въздъхнал дълбоко, подал я на генерал Ганецки."

В караулката влизат и двамата скобелевци – бащата и синът. Те се поздравяват с достойния си противник. Младият Скобелев, Белия генерал, му прави комплимент:
- Завиждам на Осман паша, че има случай да окаже на своето отечество неоценима услуга, като ни задържа четири месеца под Плевен.
Осман паша благодари с красив жест:
- Генералът е толкова млад и вече успя много добре да се изяви на военното поприще. Не се съмнявам, че ако не аз, то моите деца може би ще му окажат почит като фелдмаршал от руската армия...
Осман паша, заедно с лекаря си Хасан бей, влиза в каляската, и предвождан от генерал Струков, тръгва обратно за Плевен, за среща с великия княз Николай Николаевич. Двамата се поздравяват почтително и дълго се гледат мълчаливо. Най-после великият княз подава ръка:
- Защита на Плевен е един от най-блестящите подвизи в историята на войната. Ние сме горди, че воювахме срещу доблестен противник. Осман паша болезнено се усмихва, изправя се мъчително на крака и се покланя дълбоко. На другия ден е представен на императора Александър II, който в знак на уважение му връща сабята.

На 2 декември Александър II приема тържествения парад на войските,

участвали в блокадата на Плевен.
- Плевен е превзет! Плевен падна!
Вестниците разнасят новината по целия свят.

„По този начин благодарение на системата на Тотлебен, срещу която бяха мнозина, благодарение на неговата твърдост, благоразумие и военно умение, накрая превзехме Плевен и пленихме цялата армия на Осман паша. Тотлебен в крайна сметка спаси живота на 200 000 войника и блестящо доведе делото докрай." – завършва разказа си Василий Немирович – Данченко.

През 1977 година, по повод 100 годишнината от Плевенската епопея, в града е открита „Панорамата" – един от 100 – те национални туристически обекта. Единствена на Балканите. Изградена на хълма, където са се водили едни от най-кръвопролитните сражения. В експозицията са пресъздадени събития от Руско-турската война и от Плевенската епопея. Живописните платна, експонирани в 4 зали, са дело на 11 руски и 2-ма български художници. Художественото пресъздаване на историческите факти оставя незабравим спомен за тези героични дни.