club50plus.bg

Виртуалното пространство крие все повече заплахи, пазете се

Можете ли да си спомните на колко места в интернет сте въвели личните си данни – име, адрес, имейл, рожден ден, телефон, ЕГН, номер на кредитна или дебитна карта? Едва ли, ако сърфирате из мрежата през последните двайсетина години.

Казвате какво от това? Ако толкова безгрижно се отнасяте към персоналната си идентичност, нещо не е както трябва.

Евробарометър, бюрото за проучване на общественото мнение на Европейската комисия (с помощта на TNS Opinion & Social), в края на миналата година е направило представително проучване в 27-те страни на Европейския съюз, изследвайки детайлно поведението на хората в интернет, когато споделят личните си данни. Поръчката е на 3 генерални дирекции на Европейската комисия – по правосъдие, информационно общество и медии, както и на съвместния център за проучвания. Резултатите от проучването бяха публикувани преди дни.

Питате защо толкова усилия за нещо, което вие смятате за... свой избор? Сигурно сте чували за европейската директива за защита на личните данни. Там е работата, че от приемането ѝ през 1995 г. досега развитието на информационните технологии е променило много неща. Особено във възможностите, които вече съществуват за събиране, запазване и анализиране на личните данни на хората.

С помощта на съвременните системи и технологии е лесно да установят самоличността ви като свържат името, ЕГН-то или IP адреса ви с човека зад тях, да проследят какво ви интересува в интернет, на кого пишете съобщения или мейли, с кого разговаряте по скайп – и да си извадят нужните им изводи. Могат дори да разрушат самоличността ви. А тези системи се използват навсякъде в мрежата, което увеличава необходимостта от защита на личните данни. И намесата на законодателите е част от решението.

Защото в резултат на това как и къде сърфирате в мрежата някой Биг брадър не само ще засипе електронната ви поща с досадни предложения, личните ви данни могат да се използват от застрахователи така, че това оскъпи полицата ви (споко, нашите още не са толкова напред с материала), а всички са чували какво е някой да се добере до банковите ви данни – като нищо излитате за обяд до Малдивите с кредитната си карта, докато всъщност се потите в офиса.

В ЕК очевидно обмислят осъвременяване на директивата. Затова е и това проучване – най-голямото на тази тема досега.
Какво са открили ли? Резултатите и изводите, заели 300 страници, показват много различно поведение на хората в интернет. Социолозите са разделили европейците на няколко групи и подгрупи, но според отношението към личните данни драстичната разлика е между „туземците" и „посветените"

„Дигиталните туземци" са млади, родени по време на или след въвеждането на цифровите технологии. Те са и утрешните основни жители на Европа.
„Дигиталните посветени" не са млади, но са на „ти" с цифровите технологии, натрупали добър опит с тях – било като част от работата им, било с нарочно обучение. Те са сегашните мениджъри, хората, върху които лежат отговорностите за семейството, фирмата, обществото.
Гледните точки на двете групи са доста различни, когато става дума за онлайн поведение.

„Местните жители" на цифровите технологии са всъщност отгледаните с тях: става дума за европейците на възраст 15-24 години и за студентите.
Около 94% от тях използват интернет (66% от всички анкетирани в ЕС). 84% използват сайтове за социални мрежи (ЕС 52%) и 73% от тях използват сайтове, за да споделят снимки, видео, филми (ЕС 44%). Туземците, въпреки това, по-малко пазаруват онлайн (54%, ЕС – 60%).

За тях разкриването на лична информация, не е голям проблем (43%, ЕС 33%), не се колебаят да обменят личните си данни в замяна на безплатни онлайн услуги като имейл адрес, например (48%, ЕС – 29%), и освен това се чувстват задължени да попълват лични данни, когато им ги поискат в интернет (41%, ЕС 28%).

Младите европейци биха разкрили различни неща за личността си в социалните мрежи и в сайтовете за забавление (26%, ЕС – 22%), те обикновено не четат декларациите за поверителност, когато се регистрират (31%, ЕС – 25%), но за сметка на това се чувстват достатъчно добре информирани за условията за събиране на данни и по-нататъшното им използване, когато се присъединят към сайт за социални контакти или се регистрират за услуга онлайн (64%, ЕС – 54%), склонни са да смятат, че социалните мрежи или сайтове са отговорни за безопасната работа с данните им. И е по-вероятно да смятат, че имат контрол над информацията, която дават в социални мрежи или сайтове за споделяне (84%, ЕС – 78%) и информация за онлайн пазаруване (80%, ЕС – 68%).

Обратно, не е много вероятно безгрижните „туземци" да споменат риска, че техните данни могат да бъдат използвани, за им пращат непоискани търговски оферти (24%, ЕС – 28%), да се усъмнят, че сайтове се съобразяват с декларацията си за поверителност (20%, ЕС – 24%), да пазят своята идентичност в ежедневието си или в интернет, или да се тревожат, че личната им информация може да бъде използвана от фирмите за цели различни от тази, заради която е била събрана (63%, ЕС – 70%).

„Дигиталните посветени", които са се запознали с интернет чрез работата си, или с допълнително обучение, обикновено са мениджъри или на достатъчно висока позиция в професията си. За разлика от цифровите туземци, те са по-скоро загрижени за личната информация, която споделят, и имат изненадващо различна гледна точка по няколко от проблемите.

Най-малко вероятно е те да смятат, че разкриването на лична информация не е голям проблем (сред анкетираните, които са учили до 20 или повече години – 31%, сред мениджърите – 27%, ЕС 33%) и освен това не смятат, че могат да контролират своите лични данни, например да променят, изтрият или коригират веднъж подадена информация, когато пазаруват онлайн, както и когато използват сайтове за социални контакти.

Обратно, най-вероятно е те да защитават своята самоличност в ежедневния си живот и в интернет, използвайки най-голямо разнообразие от начини. Освен това те най-често са загрижени за това как компаниите използват информацията, събрана за тях. Мениджърите са готови да плащат за достъп (и съответно промяна или изчистване) до личните си информация, съхранявана от публични или частни лица (43%, ЕС – 28%), както и да променят настройките за поверителност на личния си профил (от настройките по подразбиране) на сайтовете за социални контакти или споделяне (57%, ЕС – 51%), макар да казват, че това е трудно (22%, ЕС – 18%).

Повечето посетители на Клуб 50+ вероятно са във втората група. И се отнасят грижливо към личните си данни. Или не? Един поглед към фейсбук страницата на клуба не винаги доказва това. Когато някое приложение ви попита дали сте съгласни да му разрешите да използва данните от профила ви, се замислете дали си заслужава. Дали си заслужава, например да пратите дигитален подарък за рожден ден или дигитален букет цветя? Има и други начини за поздрав.

А ако имате „дигитални туземци" вкъщи, обърнете им внимание за опасностите. Защото те, опасностите, всъщност няма да намаляват, а ще се увеличават.