club50plus.bg

Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – води зимата

Свети великомъченик Димитрий Солунски  се чества на 26 октомври и е най-големият църковен неподвижен празник през този месец. Иконографските изображения на Свети Димитър и Свети Георги са близки. И двамата светии се изобразяват на коне. Разликата е в това, че Свети Димитър държи копие и убива военачалника Лий, който е в краката на коня, а Свети Георги убива змей, който също е в краката на коня. Като най-голям есенен празник, Димитровден е повсеместно честван в България и особено в Гърция, тъй като мощите на светеца се намират в град Солун, в църквата "Свети Димитър".

В църковните песнопения Свети Димитър се възпява като мъченик, пазител на царете, поборник на войните, обогатител на нищите. Последните му образи, възпявани в песнопенията, намират и място във фолклорната обредност.
Според народните представи от Димитровден започва зимата. Народната поговорка гласи: "Георги лято носи, Димитър – зима" и "Дойде ли му деня, идва му и снегът". Според легендите Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Героги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Краят на селскостопанските работи се отбелязва със сборове, хора и песни.

Народни поверия и ритуали

В представите на народа: "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – води зимата". Този празник бележи пределния момент в годишните сезони. В този ден завършва традиционният период, в който се наемат овчари, говедари и ратаи. Някъде дори разплащанията стават в този ден и го наричат Разпус. Тогава се правят курбани, селски сборове и други празнувания. В тракийските села заколват най-старите петли. След Димитровден в някои райони на страната празнуват по стар обичай Миши ден, Мишовден, Мишако, Очовден, Поганшляк и др. В този ден жените не плетат, не предат, не отварят сандъците с дрехи , не бъркат в брашното, в кацата за зеле, за да не се завъдят мишки. Думата мишки в този ден въобще не трябва да се споменава, за да не стане напаст през следващата година.

Започва есенният цикъл от празници в чест на свършената полска работа, на прибраната реколта. На Димитровден започват и годежите и сватбите, момите извиват "сглядно" хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи. Хората се отдават на веселие, вдигат се тежки сватби, събират се родове на селищни сборове, отдава се благодарност на светеца покровител на селището. Характеризира се и с обредното полазване – гадаене по първи гост – "булезене", "булезване", или "полязка". Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момченца, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна. На Димитровден стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако "месецът е пълен", вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите – агънца.

Като предвестник на зимата и студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след Димитровден – т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.

В събота преди Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци. На обредната трапеза задължително има ракия, вино, курбан от овче месо, яхния и петел, пита с ябълки. Готви се петел за именика или кокошка за именицата.