club50plus.bg

Така е тук, в софийското село Равно поле, където днес в ранни зори малки момичета са пременени в народни носии, с пролетни цветя, втъкнати в косите, те тръгват от къща на къща, пеят лазарски песни, а домакините ги даряват с бели яйца, което всяко момиче събира в своята кошничка, за да ги боядиса в идния четвъртак.

   В различните райони на страната този красив пролетен празник се чества по различен начин, натоварен е с красива символика, пресъздаваща вярвания във велики сили, символ на възраждащата се природа.

която не е лазарувала, змей ще я залюби

Така пеят бабите от Пиринския край по Лазаровден, там този празник е на особена почит. На светла сряда праавят още ладуване, или ладово хоро в чест на езическата богиня на любовта и брака Лада.  А момиченцата правят играта Кральо портальо. Под свод с кърпа всяка мома минава поотделно и пеят различни песни с пожелания за къв ерген ще се омъжи: „Ой ладо ладо момиче младо, босо зайче на партинка (беден) с гривнец под възглаве (богаташ ще бъде). На различни места се правят гадания по различно време за брак на Гергьовден, Еньова буля по Еньовден, другаде по Василовден и др. На светлата сряда момите, които вече са готови за брак, изпълняват обичая Мара Вишана. Откраднат три чехъла от бременни жени, напъхват ги един в друг, отгоре червения чехъл, правят нещо като кукла и я наричат Мара Вишана. Отиват всички с песни край реката, измиват куклата, ако е топло, могат да се поизкъпят във водата. Участват само момичета, които са били лазарки. Така, според поверието, никога не може да ги залюби змей. В Странджанския край няма селище, в което да не вярват в Змей Горянин и в любовта на змея. А той е и добър, и лош. Той пази селището от градушка, но става лош, когато залюбва мома, наричат я Змейчева. В народен епос има много легенди за Змееви сватби. Всички казват,

мома, която не е била лазарка, е заплашена змей да я похити

Такава мома ставала странна, вярвали, че е от любовта на змея. С това си обяснявали защо в селото се раждат например албиноси. Било от любовта на змея. Веднъж на професор Рачко Попов, виден наш етнолог, по време на изследванията си в Странджа един дядо му казва, че може да го заведе до дома на змеят, бил там, горе, над селото. Вървели три км нагоре към върха и там виждат един античен каменен долмен, запазен до наши дни. Хората от селото вярвали, че там, в стария мегалит била къщата на змея. А преди две седмици в едно сутрешно предаване на една телевизия професорът гледал как  един господин се обявил за внук на змей. Разказвал, че дядо му наистина бил змей, защото бил роден от майка змиица. Тя поканила в своята къща избраника си, почерпила го с чаша червено вино с омайно биле в него и тя родила неговия дядо, който бил най-смелият човек в селото, казвал  се Змеят Добриян. Бил много смел човек, бранел хората от турците и имал с две сърца - едно отдясно и едно от ляво. Хората са си създали  свои герои и кумири по свой приказен начин. Има и друго обяснение не само болестта, но и смелостта, безстрашието, покровителството. Много е красив поетичният фолклор. Легенди, митове и предания за  змейове, вили, самодиви и светци с  техните дела винаги са били близо до народа, до народопсихологията на българина.

 Тръгва отнякъде това вярване, хората от векове са съчинявали различни приказни герои и истории, вярвали са в тях и са ги натоварвали с роли.