Дъбът в символиката и герба на България

Интервю с инж. Калин Делийски
Normal_2013-05-07-tree_3

Природата е смятана за жив организъм, който оказва влияние върху живота на хората още от дълбока древност. На нея са се възхищавали поети и воеводи. За нея са пяли песни. Тя е била смятана за защитница на хората от врагове и болести.

Днес нейното значение не намалява, а силата и мястото й растат с времето. Независимо, че напоследък се заговори за защита на зелените площи и важното значение на горите и растителността, все още твърде слабо е осъзнато великото значение на природата за оцеляването на нашата планета. Обменът между човека и дърветата, в един или друг аспект, оказват огромно значение върху екологичното равновесие. Ето защо е важно да осъзнаем, че всяко дърво, особено засаденото с грижа и внимание, ще съхрани това равновение за идните поколения.

Софарма прие тази идея, като участва в засаждането на така ценния и символичен за България обикновен дъб (Quercus robur). На територията на новия и модерен завод на Софарма ще бъдат отгледани 24 дъба с грижа и внимание. Тази инициатива бе предизвикана и осъществена с помощта на инженер-лесовъда Калин Делийски, който любезно предостави и участва в засаждането на жълъди заедно с екипа на Софарма.

Защо именно дъб? Дъбът изпъква сред останалите дървета не само с дългия си живот, но и с голямата си знакова сила и заряд. Той притежава твърда дървесина и поради това се приема като символ на безсмъртието и вечността. В много култури дъба е свещено дърво и символизира майката-земя. Древните римляни смятали дъба за свещен – корона от листата му е била атрибут на управителите. Дъбът е свещено дърво и за келтите, и за славяните (атрибут на бог Перун). В много култури, включително и у нас, той се окачествява като Дървото на живота. Българите хранят голямо уважение към дъба. Не случайно Бъдникът, който не бива да угасва в новогодишната нощ, е от дъбово дърво и носи здраве и благодат за Новата година. Плодът на дъба – жълъда, е символ на продължаващия живот. Той се приемал като белег на плодородието и безсмъртието. Не случайно е изобразен и в герба на България.

По-подробно за идеята и мястото на дъба у нас ще разкаже самият инициатор на засаждането на желъди:

Г-н Делийски, разкажете ни накратко за Вашата идея за разсаждане и отглеждане на обикновения дъб в различните части на София?

Завършил съм Лесотехническия университет със специалност инженер-лесовъд. Работих 6 години в Институт за гората към БАН. След това времето наложи да направя компромис, както на голяма част от българите. Преди няколко години обаче, твърдо реших да се завърна към професията си, която много обичам. Избрах да посветя енергията си на засаждане на дъбови дървета в София. Направи ми впечатление, че в озеленяването на нашия град през последните поне 20 години не се използва Обикновен дъб. Споделих наблюденията си в общинско предприятие „Зелени системи“, отговарящо за озеленяването на града ни. Оказа се, че това е една затворена, ригидна структура, функционираща по неясни правила. Тогава започнах сам. Засявам жълъди на места, които считам, че са подходящи за Обикновения дъб и същевременно надеждни и безопасни, щото той да може да се развие до зряло дърво. Обикновено търся съмишленици, които да ми помагат в грижите за младите дъбчета. Засаждал съм на различни места: в училищни дворове, в зелените площи на панелните комплекси, където все още има достатъчно пространства, около църкви, във фирми, които имат зелени площи, в обществените паркове и градини.

Ефективността на начинанието ми е ужасяващо ниска - едва около 10-15 % от  засятите жълъди доживяват до втората си година. В софийските училища претърпях почти пълен провал. Директори и учители рядко проявяваха интерес, а където проявиха,  счетоха, че с посева на жълъди отговорността им приключва. За мен беше разочароващо да установя, че в институцията призвана да възпитава любов, съзидателност и отговорност в децата ни, дърветата не доживяваха дори до една година. В  училищните дворове те биваха окосявани,  изпотъпквани, пречупвани и дори изтръгвани. Значително повече успех имам с хора (предимно в зряла възраст), които озеленяват зелените площи пред блоковете, в които живеят.

Засега не се обезкуражавам, а търся нови по-удачни места за дърветата и нови съмишленици.

Какво е мястото на този вид дъб у нас?

Oбикновеният дъб е повсеместно разпространен в нашата страна до към 900 метра надморска височина. Предпочита предимно равни и по-слабо наклонени терени с дълбоки, богати и добре овлажнени почви. Разпространението му в миналото е било значително по-обширно, отколкото в наши дни. Поради постепенното превръщане на териториите, които е заемал в обработваеми площи, днес този дъб се среща много рядко в насаждения - обикновено смесен с други дървесни видове. По-вероятно е да го видим като единично дърво и тогава изпъква неговата красота, достолепие и величие и разбираме защо древните римляни са го нарекли robur (сила).

 Имате ли информация за дъбовите насаждения у нас преди и сега?

След Освобождението от турско робство, при изграждането на парковете на София (Княз-Борисовата градина и Ловен парк), са насадени значителни площи с Обикновен дъб. Много по-късно, при създаване на останалите софийски паркове: Западния, Северния и Южния също е използван този дървесен вид. Той се среща и като единично дърво в дворовете на старите софийски къщи, където е достигнал до значителни размери (например дървото в градината на посолството на Република Австрия или пък дървото пред Алианц-централно управление). Може спокойно да се каже, че в София са концентрирани най-голям брой дървета от Обикновен дъб.

Поради ограниченото си разпространение Обикновеният дъб няма стопанското значение на  други видове дъб разпространени у нас като: горун, цер и благун, макар че не им отстъпва по запас, по качество на дървесината и жълъдите, по съдържание на танини в кората и дървесината и т. н.

Накратко - Обикновеният дъб е символно дърво със символично участие в растителността на България. Определено той заслужава друга съдба, а мястото му изглежда гарантирано само в нашия герб. Засега!

Какво ще пожелаете на младите българи?

Да ценят живота в неговото многообразие. И да осъзнаят, че човешкият вид е само частен случай на Живота въобще, на Живота като явление. Твърдението „Най-ценен е човешкият живот“ придобива относителен характер, тъй като с нарушаването на равновесието в природата, оцеляването на човека се поставя под съмнение.

Кратки данни за обикновения (летен) дъб:

- Наименованието му на латински е Quercus robur - широколистно листопадно дърво от семейство Букови от рода Дъб;

- Височината му достига 40–50 метра с диаметър около 2 метра;

- Издръжлив на градски условия (замърсен въздух и засоляване на почвите);

- В млада възраст расте бавно, но на десетата година разтежът му се зсилва;

- Дъбът  живее 400 – 500 години, а може да достигне дори  и до над  1000 години;

- Във всички части на дървото се съдържат дъбилни вещества, като най-високо е съдържанието им в кората на младите клонки. Действието им е противовъзпалително, адстрингентно, кръвоспиращо  и антиоксидантно. Това ги прави привлекателни в медицината;

- Дъбът е синоним на сила (robur в латински език означава „сила“);

- Според езика на символиката той се отъждествява с мъдрост, здраве и разум и в този си смисъл се използва и като хералдически символ в герба на Република България, където се преплитат свежо откъснати дъбови клонки с техните жълъди.

 

Статията е публикувана първоначално във в-к "Силен ден". Авторката Доротея Набоко, е магистър-фармацевт, д.ф.


Създадена на 25.06.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари