club50plus.bg

Приятелството на Светла и Илиана обединява различни две Българии

Някога те бяха почти като близначки. Хванати за ръка, заедно прекрачиха за последен път прага на училището и се устремиха към съдбата си. Следвайки криволиците на житейския си път обаче, днес те с изненада откриват, че анализаторите ги поставят на двата полюса на социалната стълбица.

Макар и да не са напуснали родината си, и въпреки че традиционните им срещи всеки четвъртък вечер да остават непотъпкан закон, за тях може спокойно да се каже, че са жители на две различни държави.

Илияна живее в една модерна България, в която молът с най-новите си стоки е център на ежедневието. Тя е наясно със загадъчните за приятелката ѝ термини от спа салоните, познава по-добре от всеки тийнейджър модните търговски марки, а джи-ес-емът и лаптопът ѝ са горди постижения на техниката.

Светла се разхожда всяка сутрин – не за здраве, а за да стигне до хипермаркета, където цените са най-ниските в квартала. Тя също чете внимателно етикетите на всичко, което купува – но не за да се увери, че дава средствата си за престижна и качествена стока, а за да не изпадне в неловкото положение парите ѝ да не достигнат да плати сметката на касата.

Илияна може да се похвали с ухажори. Светла – с цял куп внуци

Общото между тях е, че и двете са постигнали върха на кариерата си – Илияна е уважаван рекламен експерт, а Светла без конкуренция печели приза най-добрата баба на света.
Какво ги свързва тогава?
Те се смеят на този въпрос.

„Ние сме най-добри приятелки" – простичко представя факта Светла.
„С кого другиго мога да споделя всичко – добавя Илияна. – Мъжете идват и си отиват, приятелките остават завинаги" – смее се тя.
И в четвъртък вечер, на чаша изстудено бяло вино, всяка забравя стреса на ежедневието – хаоса в офиса, или настинката на внучето, за да се изсмеят в лицето на социолозите и да обединят една разкъсана България.

Защото, макар че няма официална сравнителна статистика за доходите на българските пенсионери, всички проучвания сочат в една посока – ние живеем в две различни държави, и

рядко се сблъскваме с другата страна на монетата,

независимо в коя група ни е поставила съдбата.
Подобно на Илияна, и аз не вярвах, че наистина има домакинства, които преживяват с по 400 лв. на месец, преди в пристъп на бунтовен ентусиазъм да реша да напусна сравнително добре платената си позиция и да се преместя да живея в провинцията.

Живеех в свят, в който бе странно да се прибереш вечер преди десет, и в който семейната вечеря бе ритуал, бегло припомнящ ми сцена от „Под игото". Изглеждаше ми по-изгодно да съм абонирана за кетъринг услуги, отколкото да готвя в къщи, а изразът „закъсала съм за пари" означваше просто, че няма да мога да си позволя никакви нощни клубове преди следващата заплата.

Днес, когато купувам коледни подаръци, с изненада от самата себе си откривам, че ми изглежда безумно скъпо да дам 30 лв. за нова рокля. В едната България, да оставиш 100 лв. на фризьора си не е лукс, а необходимост, породена от жестока професионална конкуренция. За Светла, жителка на другата България обаче, тази сума е достатъчна да измайстори вкусни гозби за цялото семейство за седмица напред.
Социолозите казват, че освен че се отличават по потребителските си навици,

двете Българии рядко са на едно и също мнение

по който и да било въпрос.
Изглежда, размерът на портфейла ни определя дори такива, уж личностни, характеристики като песимизма и оптимизма.
Според последния доклад на Националния център за изследване на общественото мнение, жителите на по-големите градове, младите и високообразованите са склонни да очакват приятни изненади от 2011 г., докато хората над 59, както и тези с по-ниски доходи и образование, не се надяват новата година да се окаже по-приятна от вече отминалата.

„Какво да говорим – като се чудиш с какво да нахраниш семейството, няма да си свиркаш, я" – казва Светла.
Илияна опонира, че макроикономическите показатели дават основа за умерен оптимизъм.

И въпреки че продължават да отричат, че принадлежат към различни социални групи, Светла и Илияна влизат точно в двата полюса, очертваващите се в анкетите.
Светла признава, че семейството ѝ пасва точно на описаните от Алфа рисърч една пета от българските домакинства, които са принудени да пестят средства от лекарства и храна. В същото време, Илияна споделя, че кризата не я е отминала и определено може да говори за спад на доходите си, но не в степента, която да я принуди да промени съществено потребителските си навици.
Според социолозите,

двете приятелки би трябвало да стигнат до спор

не само когато обсъждат икономиката, но и политиката.
Анкетите на НЦИОМ разкриват, че така нареченият „елит" е по-склонен да вярва на шансовете на настоящето правителство да довърши мандата си, докато хората, едва свързващи двата края, очакват социалното недоволство да срине кабинета.

„Политика ли? – смее се Илияна – Само това оставаше, да седнем и да говорим за политика!"
Двете приятелки обсъждат последните новости от живота си, книги, които са прочели, хора, които са срещнали.
В края на вечерта обаче Илияна оставя лъскавата си кредитна карта на масата. Жестът е приет без обида.

„Последният път, когато ми беше на гости, тя изяде цялата баклава – смее се Светла. – Пада ѝ се тя да плаща сега."
Дали Светла, която бе по-добрата ученичка и сега е научен сътрудник, все пак не завижда на по-заможната си приятелка? Обидена ли е, че според нагласите ѝ социолозите я поставят в групата на нискообразованите или по-възрастни българи?

„Не опира до образованието, нито до възрастта, а до доходите,

– категорична е Светла. – Всяка баба, дори и в най-малкото село, може да се научи да ползва компютър или блекбъри. Въпросът е – за какво ѝ е подобно знание, след като трудно може да си позволи да притежава дори мобилен телефон. Много по-практично е да знаеш как да отглеждаш домати. А за това не се изисква по-малко интелигетност."

Илияна е на друга позиция.
„Е, може би образованието все пак е основното. Без него няма как да намериш подходяща работа, нали?"
В крайна сметка, стигат до единодушие.
Това, което ги е поставило в различните две Българии, са предимно различните им житейски избори – и ценностни системи.

„Дали Светла ми завижда? Едва ли – замисля се Илияна – Но за едно съм сигурна – като гледам семейството ѝ, понякога със сигурност завиждам аз."