club50plus.bg

Петльовден или Петеларовден е празник, тачен предимно в Източна България за здраве на момченцата. Календарът го отбелязва на 20 януари, но в народната традиция продължава да се чества на втория ден от февруари. Свързан с обредното колене на петел, което се извършва най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея се прави кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя . Петеларят е този, който коли петела и трябва да е юноша. Обичаят води началото си от времето на турското робство, когато турците взимали български момченца да служат за еничари. Когато от един дом взимали дете, намазвали с червена боя вратата, за да отбележат, че оттук вече е взет кръвния данък.

В следващите векове по време на обреда закланият петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставя пред вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при Бабинден. В Пловдивско денят е известен и под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел /или кокошка/ се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не "църнеят", т.ен. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос. На този ден на трапезата се слага петел или кокшка.
Според някои изследователи Петльовден е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.