Една душа в две тела

Замисляли ли сте се кое е най-силното приятелство? Или по-точно колко разновидности на приятелството познавате?
Normal_maia

Кой не е чувал думите “приятел в нужда се познава” и кой не веднъж е избирал да сподели тайна с човек, на когото вярва и обича- истински приятел? Няма такива, нали? Аз лично не познавам хора, които нямат приятели. И това не е заради факта, че понякога имаме нужда от чужда помощ...Истинската причина за истинското приятелство е друга и тя е, че имаме нужда да не бъдем сами, да знаем, че има някой, който ще споделя радостите и неволите ни, усмивките и сълзите ни. И ние ще правим същото за него. Защото всеки има нужда да дарява добро и да получава такова. Не случайно Хенри Форд е заявил: “Моят най-добър приятел е този, който може да извади наяве най-доброто от мен.” Мисля, че това е основната “мисия” на приятелите. Понякога тя е много по-голяма от тази на роднините ни дори, защото съществува и друга поговорка, която гласи, че един верен приятел е повече от десет хиляди роднини.

Замисляли ли сте се кое е най-силното приятелство? Или по-точно колко разновидности на приятелството познавате? Защото то не се заражда само от детската градина, училище или университета или просто между двама случайно срещнали се човека...Всъщност от него имат нужда всички. То е основата на всяка успешна връзка, независимо от характера и. Без него нищо не е такова, каквото трябва да бъде. Приятелството не е нещо голямо- то е безброй малки взаимоотношения, които са в основата на всичко прекрасно между хората. То е синоним на обичта, доверието и привързаността.

Приятелството между дете и родител

Твърде оспорвана тема. Някои казват, че там, където има уважение и известна доза страх, няма как да “вирее” истинското приятелство. Според мен проблемът е друг и се състои именно в това, че често страхът надделява в тази връзка. А, когато уважението е продиктувано от страх...тогава наистина няма за какво да си говорим. Това е и грешката, която правят за жалост голяма част от родителите. Ако се опитваме да говорим с децата си от малки като с приятели, като със същества равни на нас самите, да им обясняваме и да ги изслушваме, да не забраняваме без да сме разказали за последствията от дадена постъпка....тогава със сигурност ще бъдем приятели за цял живот. И всъщност, ако не сме най-добри приятели с онези, които са дали живота си за нас, с кой друг бихме могли да бъдем толкова близки? Макар и рядко срещано това приятелство е най-силното и истинско, най-непорочното, най-всеотдайното..., затова си заслужава да го имаме, да го пазим и да се грижим за него цял живот!  В това приятелство не съществува думата предателство. Родителите са онези, на които дължим нашите възгледи, принципи, убеждения, ценности...Ние взимаме до края на живота си от тях- грабим с пълни шепи...Защо тогава да не са те най-добрите ни приятели?

Приятелството между съпруг и съпруга

Безспорна основа за едни трайни и щастливи взаимоотношения. Не може да имаш тайни от партньора си, да си отчужден на емоционално ниво с него и в същото време да споделяте едно легло. Замислете се само колко безумно звучи- “мога да деля тялото и леглото си с теб, но не мога да деля най-съкровените си мисли и чувства”. Повече от абсурдно е да смятате, че този тип връзка ще има щастлива развръзка. Рано или късно ще поискате да излеете душата си именно пред този, пред който събличате дрехите си вечер. Ако го правите пред друг, несъмнено сте тръгнали в грешната посока...А веднъж тръгнете ли, може никога да не успеете да направите крачка назад. Може пътят вече да е затрупан. Тук, обаче има едно златно правило- да помним винаги, че партньорът ни е самостоятелна личност, която по никакъв начин не ни принадлежи т.е. както спазваме известна дистанция с останалите си приятели и не ги контролираме, така трябва да се държим и с партньора си. Помня, че някой го беше казал: “Приятел е този, който спазва дистанция, но никога не е твърде далеч.”

Приятелството между братя и сестри

Може би най-трудното приятелство и в същото време възприемано като най-стабилната връзка между двама души, които са една плът и кръв. И няма как да е иначе- какво по- хубаво от това да имаш някой от семейството, с който можеш да говориш винаги и по всяко време, някой, който е израснал с теб, познава те както познава себе си. За жалост, ако съдя по собствения си опит, познавам много малко братя и сестри, които да са си най-близки приятели или приятелки. Винаги има някаква особена ревност, съперничество, борба за надмощие, доказване пред родителите. Или дори някаква открита вражда, дължаща се на различното отношение на родителя към всяко едно от децата. На доста хора сякаш им е по-лесно да са приятели с някой непознат човек, с който нямат кръвна връзка, отколкото със сестра си или брат си. Тези вечно съществуващи семейни дразги, свързани с подялба на вещи или имущество, са най-големият враг на този вид приятелство, което обаче никога не бива да пренебрегваме, а да се опитваме да съхраним с всичките си усилия. Защото какво по-хубаво от това да имаш истински приятел, твоя плът и кръв, до гроб? Тогава сякаш имаш всичко необходимо!

Приятелството между приятели

Марк Твен е казал, че ролята на приятелите е да застават на твоя страна, когато грешиш, защото всеки би го направил, когато си прав. Те са допълнение към нас самите. С тях се чувстваме цялостни и завършени. Те ти помагат да изхвърлим негативните емоции. Те ни правят щастливи само с присъствието си. Казват, че истинските приятели всъщност не са тези, които ти съчувстват заради слабостите ти, а ти помагат да намериш силата си, да повярваш в себе си. Приятелите виждат вътрешната ти красота, усещат емоциите ти още преди да си им ги споделил. Те вярват в нас, дори, когато ние сами губим вярата в себе си. И, за да опиша наистина приятелството, ще се възползвам от думите на известната турска писателка Елиф Шафак, която казва: "Където и да живеем, които и да сме, дълбоко в себе си се чувстваме несъвършени. Все едно загубили нещо и трябва да си го върнем. Повечето от нас така и не разбират какво е то." Дали пък това не е приятелството? Защото с присъствието му в живота си получаваме една завършена картина- красива и споделена. Така че, бъдете истински приятели, за да имате истински такива, защото понякога те се оказват по-голямо богатство дори от човека, с който сте поискали да изживеете живота си.

Приятелството между нас и “другата порода”

Каквото и да си говорим, знаем, че единственият приятел, в който можем да вярваме безусловно и който никога не би бил лицемерен, не би проговорил зад гърба ни и не би си тръгнал от живота ни, е онзи, който не говори нашия език. Нима можем да забравим за тях, когато говорим за тези толкова прекрасни взаимоотношения? Кучетата са онези приятели, които не ни се сърдят дори, когато не ни е до тях. А и понякога мълчанието им след дълъг работен ден е за предпочитане пред неспирното бърборене на най-добрия ни приятел. Не са една и две историите за четириноги любимци, намирани на гробовете на стопаните си, дори години след смъртта им. И това, ако не е доказателство за вярност и приятелство до гроб!? Затова...нека не пренебрегваме и тях- приятелите, които не могат да разговарят с думи, но ни казват всичко, от което имаме нужда, подскачайки и махайки с опашка, посрещайки ни на вратата след тежък ден.

 

Честит ви 9 юни- международен ден на приятелството! …С пожелание да имате поне по един верен приятел и да го пазите и обичате, като самите себе си! Не го следвайте, не го карайте да ви следва…Просто го хванете за ръка и благодарете на Бог за него!

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор


Създадена на 09.06.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари