club50plus.bg

Минало тежко, минало славно, ти на друго нямаш равно

"Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: „Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и „Аллах!" гръмовно въздуха разпра..."

Всеки август обръщаме исторически и човешки поглед назад, за да отдадем почит към саможертвата на воините от руската императорска армия и на прадедите ни, част от героичното българско опълчение, водили боевете за връх Шипка. Няма по-ярък, по-драматичен епизод в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. След тази битка настъпва прелом и пътят за настъпление към Одрин и Цариград е открит .

Героите на Шипка

След поражението при Стара Загора на 31 юли 1877г. довело до опожаряването на града и до клането на местното население, предният отряд на генерал Гурко бил разформирован и оцелелите бранители на Стара Загора , руси и българи, прикачени към новосформирания Южен руски отряд, под командата на генерал-лейтенант Фьодор Радецки.

От тези едва 6000 войници, показали чудеса от храброст в битките при Стара и Нова Загора, бил сформиран малкият Шипченски отряд начело с ръководителя на българското опълчение генерал Николай Столетов.

Генерал Столетов решил да отбранява прохода, използвайки старите неприятелски позиции около връх Св. Никола, които руската армия заварила при първото превеземане на прохода на 19 юли 1877 г. Те се намирали в най-високата част на минаващия източно от върха стратегически път от с. Шипка за Габрово. Същевеременно  били и доста трудни за отбрана. Основен проблем се явявал, че при наличните около 5500-6000 човека не било възможно да се отделят части за отбраната на двата съседни върха Малък Бедек и Йешил тепе, разположени по-високо от основната позиция.

На 19 август ген. Столетов съобщил в донесение до руското командване, че целият корпус на Сюлейман паша бил построен срещу Шипка, че силите му били огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Фьодор Радецки, чиито войски били разположени на фронта от Севлиево до Елена, смятал че придвижването на войските на Сюлейман паша към Шипченския проход било демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес Омуртаг).

Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша, включваща 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда башибозук и 8 батареи - общо към 27 000 човека с 48 оръдия се съсредоточила около с. Шипка.

Планът за настъпление

на Сюлейман паша целял да ангажира силите на защитниците с демонстративна атака от юг по шосето с 8 табора под командването на Шукри паша, след което да предприеме основната атака от югоизток с 16 табора и една планинска батарея, командвани от Реджеб паша

На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започнали атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпвали срещу Орлово гнездо. Османлиите подложили на обстрел руските позиции, но и седемте им атаки били отблъснати. На 22 август османците придвижили артилерията си на по-висока точка и обстрелвали прохода, докато пехотата обхождала руския фланг. Бранители на Шипка успели да спечелят едно денонощие, което било от огромно значение за успеха на отбраната.

На 23 август започнал най-тежкия и решителен бой

Армията на Сюлейман паша атакувала всички руски позиции, като основният удар отново бил насочен към Свети Никола. Една руска част на централния хълм започнала да отстъпва, но били прехвърлени подкрепления и атаката била отблъсната.Към обяд всички османски атаки били отблъснати, но положението оставало тежко. Патроните и снарядите били на привършване.

 

Към 17 часа настъпил критичният момент. По скатовете лежали труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлили всички, включително и тежко ранените. Патроните свършвали. Започнала борба с "камъне и дърве". Руски войници и български опълченци се биели гърди срещу гърди с османлиите. В епичната битка били използвани щикове, саби, шанцови инструменти, прикладите на останалите без патрони пушки. В един момент започнали да хвърлят от височините върху пъплещия по стръмната урва неприятел и труповете на мъртвите бранители. Успелите да стигнат окопите на руси и опълченци османски войници били бутани от върха по урвата.

Когато положението било най-тежко пристигнала помощ, изпратена от генерал Радецки. Към 17,30 часа на Шипка дошло първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, с командир генерал-майор Адам Цвецински). До 18 часа батальонът се съсредоточил, атакувал, увличайки подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски пехотен полк, които превзели връх Кючук Йешилтепе. Пристигнала и Втора стрелкова бригада от XIV-а пехотна дивизия (с командир генерал-майор Михаил Драгомиров). Позициите били стабилизирани и към 22 часа и решителният бой затихнал по цялата линия.

Сюлейман паша в донесение до Главната квартира написал : "Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение". Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до началника на полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявявил: "Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек". След няколко дни добавил: "Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия".

Скоро пристигнали с 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк с което бранителите на Шипка нараснали на 27 000 души, като българските опълченци били изтеглени и изпратени във военния лагер при село Зелено дърво. Шипка била спасена, а армията на Сюлейман паша не успяла да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската армия северно от река Дунав.

Боевете продължили и през следващите три дни, но проходът вече бил в ръцете на руската армия.

С това,

втората най-решаваща битка за Шипка завършила,

като двете страни останали на позициите си. Русите и българите дали в сраженията за Шипка през целия август близо 4000 убити войници и офицери. Жертвите на армията на били около 7000.

 

Няколко седмици по-късно османците направили още един безуспешен опит да превземат прохода. На 13 септември Сюлейман паша започнал артилерийски обстрел на руските позиции. На 17 септември османците подели и фронтална атака срещу връх Свети Никола, завзели първия ред окопи и се придвижили към върха. Генерал Фьодор Радецки, командващ усиления след августовските сражения руски Шипченски отряд, прехвърлил подкрепления и отблъснал османците от всички позиции.

Защитниците на Шипка геройски бранили прохода през цялата зима, без да се боят от студ и виелици. За тези, изпълнени с мъжество и саможертва, дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно."

Руските войници и българските опълченци превърнали прохода, по думите на ген. Радецки, в „непристъпна крепост, в затворена врата за настъплението на неприятеля към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград".

На 8 и 9 януари 1878 г. била последната битка за Шипка. Южният руски отряд, наброяващ 46 000 войници и офицери, в който влизали и българските опълченски дружини, разгромил Централната османска армия.

Командващият Вейсел паша се предал с 22 000 войници и офицери.

Пътят за руското настъпление към Одрин и Цариград, към победата в Руско-турската освободителна война бил открит.