club50plus.bg

Това са измислени истории.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. - Ели

"Здравейте! Аз съм Елена от сайта за запознанства. Изпращам Ви снимката си, защото смятам, че така е честно. Но също така искам предварително да уточня, че ситуацията, в която съм попаднала, не ми позволява да създам семейни взаимоотношения с когото и да било. Просто – приятелство. С възрастен човек. "

Ели натисна Enter и въздъхна. Тази работа със сайтовете за запознанства никак не и харесваше. Сякаш бяха за по-млади хора, а не за такива като нея. Но вече знаеше, че има нужда от помощ – преди всичко за емоционална подкрепа. Прекалено често беше започнала да усеща голяма празнина в душата си, която цъфна няколко години след шока от преживяното. До сега се отдаваше изцяло на идеята да помогне на децата. Но вече това не и беше достатъчно. Дори и свекърва и често повтаряше – трябва да си устроиш живота.
Е – поне щеше да опита. Профилът на този човек и беше харесал със жаждата за добро. Дано този път да се получи...Утре ще провери пощата си отново – може пък да получи отговор.

Влезе в кухнята и се зае да приготвя обяд за децата. Големият не обича ябълки. Малкият не обича яйца. И двамата не обичат риба. Но много обичат сирене. Господи! Откъде да вземе пари за малко сирене...
На врата се позвъни.
- Ели, връщам се от село. Направих малко домашно сиренце – прясно. Нека си хапнат децата.Сълзите сами потекоха по бузите. Пепи отдавна правеше така – каквото донесе от село, ще и даде малко за децата. И Господ винаги я изпращаше, когато Ели биваше отчаяна и не знаеше откъде да изкопае пари за сирене или мляко.
Цяла година Ели поддържа връзка с този човек – вяла и напълно неудовлетворителна за нея. Още от самото начало и стана ясно, че самият той има нужда от помощ и тя беше готова да му я даде. Толкова беше свикнала в годините да помага и на близки и на случайни хора, че и сега не се замисли – от сърце започна да му помага за всичко – пари, храна, вещи, решения на житейски ситуации. С надеждата, че рано или късно той също ще заеме позицията, която на нея и бе нужна и ще и помогне поне емоционално. Но не – това не стана – той искаше, настояваше, правеше всичко възможно, за да я принуди да го вземе под крилото си изцяло – едва ли не да го осинови, да се настани в семейството и, да бъде на нейна издръжка.

Много от това Ели правеше, но не и да го настани в дома си. Нямаше му вяра. Не показа никакви качества, с които поне малко да се доближи до това, на което бяха свикнали с Филип – уважение, търпимост, уравновесеност, желание да даде, да помогне и преди всичко – свежо чувство за хумор и оптимизъм. Този човек идваше на гости и се разпореждаше сякаш има право на това. Очакваше и тя и децата да му слугуват, а в това време той продължаваше да поддържа реални и виртуални връзки с други жени. Не уважи нито нея, нито децата по някакъв начин. Често Ели биваше толкова отчаяна, че беше на ръба да отстъпи и да го приеме за член на семейството. Сякаш Господ я предпази. И след много скандали, разправии и лъжи изведнаж изчезна. Без да направи и минимален опит да се приспособи, да влезе интелигентно в живота на тези препатили, изгорени и изтръпнали в болката си хора. И децата и тя въздъхнаха с облекчение. Защото и тримата бяха добри хора и не искаха да нараняват никого, а просто да помогнат и да получат помощ. Сам по себе си той не беше лош човек, но не беше в тяхната орбита. Вероятно никога не е имал шанса поне за миг да се докосне до пълноценни човешки взаимоотношения и не ги е познал. Но и не направи опит за това.

Ели остана с надеждата, че поне продължава да прави това, което правеше през цялата година – да седи по цял ден пред компютъра и да си "говори" с разни жени по сайтовете за запознанства, защото точно това познава и това го удовлетворява.
Но тя нямаше нужда от такъв тип взаимоотношения. Имаше нужда от другар до себе си, с който да споделят ежедневието и да посрещат заедно трудностите, както беше с Филип. Поне натрупа житейския опит и разбра, че повечето хора извън нейното семейство са такива - не знаят, че съществува и друго. Сега беше по-спокойна с решението, че съдбата и е предопределила да продължава да е сама и да не обръща внимание на болката в душата и на онази празнина, която остана след Филип. Ясно е, че тя няма как да бъде запълнена. Хора като Филип се срещат много рядко и тя е имала щастието да живее с един такъв Човек...